Постинг
29.02.2012 17:07 -
МАИТЕ - тайната...и...разкритията ?
Автор: sistemite
Категория: Други
Прочетен: 1782 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2012 18:43
Прочетен: 1782 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 05.03.2012 18:43
" Р А З Л И Ч Н И Т Е "
(част 10)
Частично изложеното, до тук по тематиката с Маите е един опит само да се открехне леко завесата на времето от 3000 - 5000 год. пр. н. е. и да се очертае една същностна характеристика на една древна човешка цивилизация. Но, в същото време е повод и за размисъл, по отношение на по-дълбоката философия на нещата, т.е.
вечният въпрос, стоял и все още стоящ пред хората - резултат от симбиозата на биология + интелект. Въпроси за живота, произхода, необятността, необяснимостта или просто казано : какво сме НИЕ, защо НИЕ, докога НИЕ, как така НИЕ и никои ДРУГИ, може ли да има ДРУГИ, какво е интелект, ум, съзнание, душа, дух и пр....?? Въпроси, които въпреки огромния напредък на Науката, все още категорично "висят" в мислите на (може би) всеки мислещ индивид. Добре де, ама какво общо има това с темата за Маите, с тази "древна" цивилизация ? Поставям, древна - в кавички, защото древна, древна..(е?).. колко да е древна ( сами можете да проверите ). А, общото е това, че може би Маите са си задавали същите въпроси, търсейки решенията и така казус след казус са стигнали донякъде в откритията. А докъде, ще стане ясно по-нататък, съблюдавайки подхода "едно по едно". Всеки случай не хранете големи надежди за Маиски чудесии от времевия диапазон 3200 - 4200 год пр. н. е. тъй като първо, няма кой знае какви арх-доказателства за това и второ, не разчитайте на гениална уникалност у тогавашните племена, населявали тази географска ширина. Защото, ако през този период по ТЕХНИТЕ географски ширини Хомо-сапиенс, са тръгвали на "някъде"-по посока развитие, то по НАШИТЕ географски ширини ( точно, имам предвид Балкански полуостров - земи северо-източно, ъгъл Черно море / Делтата Дунав) местния Хомо-сапиенс им е "водил" в мача със забележителен "металургичен", "земеделски", "скотовъден" и "некрополен" резултат с 1000 на 0 години. Май, местния Хомо-сапиенс е нещо, като основател на Европа, а ?...Въпреки всичко обаче важно е, не кога си тръгнал да се развиваш, а с каква скорост си се развивал и тук Маите си имат тяхната си заслуга.
Някои, ще кажат, че това въобще не ги интересува, нито ги е интересувало някога и че за подобни "несъществени" неща няма и да се замислят. Прави са ! Ама, засега ! Всеки един е минал по този път, така че и те няма да направят изключение, тъй като когато си млад и животът е пред теб е едно, а когато понатрупаш годинките е съвсем друго. Философии на живота - какво да кажеш ? Даже и "копче" не можеш да кажеш. Естествено, че само биологичното натрупване на годинките няма да ти свърши "добра" работа, т.е. само с един "гол", битов, житейски опит чудеса няма да откриеш. Най-много да откриеш отговорите на въпроси от сорта : защо не ти "пали" колата ? Е,.. защото се е "задавила" !? - отговаряш си. Ама това, е грешен отговор ! Верния отговор, на специалиста в сервиза е : зависи ! Зависи от всички структурни звена от автомобилната система, които са участници в процеса - " стартиране на запалването". Така, че с "голия" опит - до тук ! Обратното, много по-вероятно е да постигнеш собственото си равновесие и спокойствие, ако през цялото време си надграждал житейския си опит върху здравата основа на познанието. Така ще си преоткриеш обоснованата за теб - своя, собствена, относителна истина, даваща ти отговор на горните въпроси. Затова не притискай времето, защото то не се "плаши" от натиск. По-лошото е когато времето те притисне, и те завари с цял "куп" нерешена собствена риторика. И за да не става така, не си губи времето напразно : докато си млад - чети, информирай се, анализирай, развивай се, философствай, мечтай, доказвай нещо, доказвай на някого нещо, сверявай "часовника" на собственото си познание с другите - днес и назад във времето, стъпвай на доказани истини, когато градиш познание, но подлагай на проверка и докажи "другата", твоята истина. Ако издържи проверката на времето, може тя да се окаже истината, която другите ще приемат за вярна, отхвъляща или доразвиваща "старата" истина ? Е, разбира се има и друг подход. Оставяш се в "ръцете" на "познавачи", които да ти обяснят сложната житейска философия на произхода, Вселената, материалното и нематериалното и "тяхната" истина за нещата. Някои ще намерят упование в това, други във Вярата, трети в различните източни, южни и пр... учения, школи, духовни практики и др....В стремежа бързо да "наваксат" пропуснатото с времето познание за всички тези отговори, някои предпочитат "готовите" полуфабрикати на "майстори" по медитация, хипноза, баене, врачуване, гадаене и "ритуална" обредност, съчетани обикновено с тайнственост, придаваща, като че ли не, единствената достоверност на всичко това. От подобен инструментариум, може и временно да откриеш някои отговори за себе си и за кратко време може и да ти олекне, но почти сигурно е че много по-вече ще ти олекне джоба, а там сеансите умишлено-комерсиално не са еднократни. Можете да бъдете сигурни в това ! Но, да се върнем на темата.
Различията се дефинират като разнообразие на формите, методите, подхода и възможните начини и посоки на действие, съждение за обясняване и доказване на даден процес или явление. Тоест, да дефинираш даден, определен, изявен, появил се, видим или невидим, но съществуващ или възприеман със сетивата резултат, като
изразиш функционалната зависимост на този резултат или крайна цел, чрез даденостите, компонентите, елементите или други параметри и то - от структурата на изследвания обект, процес или най-общо казано на системата.
Това е то пътя на познанието и така се гради познание, така се трупа "база", която пък ще ти послужи за здрава основа, върху която ще стъпиш, за да се "добереш" до горния рафт, където са подредени "папките", които са под властта на "надстройката",които съдържат всички онези въпроси, на които търсиш отговор.
В тях също е закодиран и алгоритъма, т.е. подхода за решаването им, което не е малко, но само толкова ? И...
когато откриеш кода ще намериш и решението. Така, последователно ще превръщаш част по част от надстройката, натрупвайки все по-голяма база, която пък ще ти позволи да се добереш до следващия по-висок рафт от папки и т.н..и т.н. по стъпалата на "базата" в овладяване на непознатия за теб свят. И ще достигнеш до извод - много "странен" и нелогичен, т.е. ще се увериш, че колкото по-вече знаеш, то толкова по-вече не знаеш. Може би знаете за тази простичка илюстрация на казаното по-горе :
На празен бял лист начертайте едно кръгче, т.е. една окръжност. Нека всички точици вътре в окръжността, като множество, като съвкупност определят количествено Вашето познание. То самите "гранични" точици, които съставляват самата окръжност са допирните точици с незнанието, т.е. с всичкото, което e извън кръга. Определили сте колко знаете и колко не знаете. Начертайте обаче, по-голям кръг - и окръжността ще е по-голяма и познанието ще е по-голямо, но допирните точици с незнанието също се увеличават. Какво излиза ?
Разширявайки кръга, уж по-вече знам, а пък сега разбирам колко още много не знам. Така е, докато не си зададеш въпроса, след няколкократно изпълнение на експеримента, докъде може да се стигне и последно има ли край тази процедура ? Отговорът е много простичък и той се крие в свойството, което притежават само множества, генериращи и синтезиращи колективен разум, общностен интелект, между които сме и НИЕ - хората на планетата Земя. Тоест, не е необходимо, а и е невъзможно всеки отделен, разумен индивид да знае всичко, но е необходимо и достатъчно да знае точно толкова, колкото трябва. Последното е жизнено-важно условие за съществуването на колективния УМ, който пък целево се самопрограмира в сремежа си да знае всичко.
Затова и различията ги има и са породени от една единствена главна причина, т.е. да създадат, контролират и гарантират баланса във всяка "интелигентна" система, независимо колко обхватна е тя, тъй като тези системи обичат равновесието. Във всяка една своя форма и във всеки момент на поведение, такива системи се придържат към закодираното функционално равновесие - равновесие, определящо се в съвкупност от първоначални параметри на системата.
Това е т.н. матрична рамка на всяка система или иначе казано ограничителният диапазон, референтните стойности, граничните зони, които са допустими за функциониране и самоорганизиране. Всяко едно "външно", непознато или познато въздействие може да предизвика "вибрация", но именно тук влизат в ход различията, активирани от принципа на самосъхранение и които в обща симбиоза се стремят да потушат възникналото неравновесие. Примери : биологични системи със среден клас на сложнаст (растителен свят), биологични системи с висок клас на сложност (кодиран инстинкт - животински свят)), биологични системи, въоръжени с интелект от най-висок клас на сложност (самоорганизиращи се, чрез кодиран разум - човек) и системи, чиито генезис е с върховен клас на сложност, с непрекъснат цикъл на възпроизвеждане по абсолютна стойност - звездни системи (Галактики и Вселена). Като говорим за такива системи следва да извлечем и структурната ейрархия (подреденост, чрез влияние, въздействие и подчиненост) т.е. че всяка система е онтосително самостоятелна и като такава се явява подсистема на по-голямата система. Това значи, че всяка една от тях е функция на тази, в чиито състав се намира като структурно звено, но има и обратна зависимост (обратна връзка). Тази обратната функционална връзка е средно-претегленото корелативно въздействие на всичките подсистеми, върху по-голямата, обединяващата ги. Всяка от тези системи има своята матрична рамка на живот и функциониране, вписваща се в по-голямата матрична рамка на следващата по ранг система. Ето защо и не винаги могат да бъдат преодолявани външни въздействия, които стават причина за разпад на дадена подсистема и за започване на процес на трансформация на същата. Категорично следва и става ясно, че системите не изчезват, а имат уникалното свойство да се трансформират.
Както забелязахте по горе споменах за системи с цикъл по абсолютна стойност или нека така да наречем сборната система с фамилия "абсолютизирана". Тъй като още науката не е "дорасла" за отговори на по-вечето от въпросите, свързани с тази система, то това създава "плодородна" почва за множество теории, хипотези, спекулации, духовни и нетолкова душевни писания, всякакъв род "шаманства" и шарлатании, моделиране на исторически бивалици и небивалици, космически контактьорства, срещи с НЛО и пр..философии, но от друга страна пък донякъде на това се дължи и прогреса, движението напред, породено от предизвикателството да докажеш дали това ,което се "говори" е вярно или не.
И тук да направим едно съществено отклонение от право-дефинираната посока на разсъждения. Може би Ви е направило впечатление, че в по-горе изредената структура на системите с ранг на сложност (растителен, животински свят, човешки свят на разума и пр...) отсъствува една система. Не случайно ! Тази система има много сложна, може би точната дума е най-сложната характеристика, която я прави различна от другите, като множество. Това множество, обаче не може да бъде обособено като отделна структура или казано иначе, като отделна подсистема на по-голяма такава. Защо ? Защото присъствува навсякъде, във всички останали системи и по важното е това, че без нея (въпросната система) не могат да съществуват другите. Днес Ние нямаме един общ термин, как да наречем тази система, затова пък имаме много термини за нейните разновидности. Проявлението на тези разновидности, именно е една от най-важните и характеристики. Да се опитаме да дадем наименование на такава система, т.е. да направим една амалгамна смес от предмети на Науката - физика, химия, биология, инженерни (енергетика, електроника), медицина, археология, история - "во главе" с философията, математиката и природните. Общата смес ще забъркаме в две "гаванки". В първата ще сложим всичките изброени, но преди това пред наименованията ще изпишем думичката "микро", колкото и на някои да не им е благозвучно за ухото. Във втората "гаванка" ще сложим пак същите изброени, но тук пред тях ще изпишем "макро" и ще приемем, че за някои даже, такова наименование е и дразнещо за ухото. Но, няма как, експериментът си е експеримент. След това ще смесим съдържанието на двете "гаванки" в трета по-голяма и ще разбъркаме добре. Да опитаме какво се е получило от нашата рецепта - за въпросната система, а след това и как да я наречем ? Преди това, обаче да си обобщим какво направихме всъщност ? Като резюме, в същност създадохме два свята : първия е мИкросвят, а вторият е мАкросвят и след това ги смесихме. При подготовката на двете смеси, обаче даже само с "обонянието" си усещахме, че от първата "гаванка" се излъчва много остър, силно-осезаем мириз, който по всяка вероятност ще превземе, ще остави траен отпечатък и изцяло ще овскуси съдържанието на "втората" гаванка, след смесването. Да опитаме ? Да.а.а...!! Предположенията се оправдаха и няма друг начин, тъй като "спектралния" анализ на съдържимото във "втората" гаванка (на мАкросвета) в значителната си част се припокриваше с това от първата. Но, признаваме, че има разлика, след като "вкусихме" от общата смес и си зададохме въпроса, какво представлява тази разлика и на какво се дължи ?
Тази разлика е структура, която образува и формира онази, въпросната система, т.е. целия този микроорганичен свят, химико-биологичната магия, която споява "прото"-началните елементи ( търсените в Ускорител "Божии частици" и още незнайни за Науката) в микроХИМ-БИО-връзки. Да обясня по-простичко, с въпрос ? Кой е, какъв е какво представлява "онзи" първоначален импулс, източник, маяк, генериращ потенциал и пр..., който трансформира (преобразува) тези "прото"-начални (да ги наречем условно) елементи, даващи началото или "стартирайки" процесите, чиито резултат е появата на микрохимични и микробиологични (или смесени) съединения ?? Неизвестността е до този "праг", до този момент !! Защото, от този момент нататък, вече Науката има поглед върху Нещата : ( поливериги, линейни и пр....бластогенези ) и то до "лабораторно" ниво на изграждане на комплекси, които са в състояние, да изпълнят предназначението си самостоятелно. Тези вече комплекси са микрохимико-биологичното "стъпало", действения преработвател, катализатора на всичко, което се развива, изгражда, разгражда, ражда, умира, вегетира и всичко друго, каквото се сетите в ДРУГИТЕ, изброени по-горе системи. Нека наречем тази система, шеговито, разбира се ОРГАНЕЛНО-ГЕНЕЗИСНА СИСТЕМА (просто,.. ей така на "майтап".) Ако, трябва да е "баш" така, то да изброим до какви нива достигат и се структурират отделните и някои от известните (поне за сега) съставни звена (неподредено) : ниво-гени (ДНК, РНК), ниво- клетъчни органели, ниво- едноклетъчни, нива-микроорганизми (бактерии, вируси, гъбични), ниво - паразити, ниво- ензими, ниво атом (електромагнетизъм на кварки,мезони, лептони, бозони), ниво- термоядрен синтез, ниво- дифузия,осмоза, ниво- агрегатни морфози,
ниво-лъчеви трансформации, ниво- оксидно-диоксидни трансформации и пр.... Значи, тази система е като, че ли най-важната и най-сложната, но все пак е подчинена на най голямата, онази с "върховния" клас на сложност и с непрекъснатия цикъл на възпроизвеждане (виж по-горе).
Следователно, тази пък ОГС, както я припознахме е предвидена да обслужва всичките останали системи (подсистеми) на голямата система и колкото и да е лабораторно-сложна, то от гледна точка на целите на големите системи (системите на Живота), то тя е длъжна да ги осигурява, обслужва и гарантира тяхното съществуване. Затова и нейната матрична рамка, като кодов запис е част от кодираните матрични рамки на другите системи. Като заключение на горното, можем да извлечем, че без работата на последната система е невъзможен живота за останалите подсистеми, т.е. тях нямаше да ги има, а Върховната система щеше да си остане само в една прото-начална механична, хаотично движеща се купчина от Космически прах и елементарни газови частици, без никаква перспектива и надежда за възникване на съзидателни РЕАКЦИИ. И за да бъде казаното още по-изчерпателно е редно да се подкрепи с пример : Системата - Ензими-Човешки организъм, за което ще следва продължение за тези, които проявяват интерес от цялата тази Хипотеза за произхода и същността.
Поздрави !
Автор : Христо Вълков
(част 10)
Частично изложеното, до тук по тематиката с Маите е един опит само да се открехне леко завесата на времето от 3000 - 5000 год. пр. н. е. и да се очертае една същностна характеристика на една древна човешка цивилизация. Но, в същото време е повод и за размисъл, по отношение на по-дълбоката философия на нещата, т.е.
вечният въпрос, стоял и все още стоящ пред хората - резултат от симбиозата на биология + интелект. Въпроси за живота, произхода, необятността, необяснимостта или просто казано : какво сме НИЕ, защо НИЕ, докога НИЕ, как така НИЕ и никои ДРУГИ, може ли да има ДРУГИ, какво е интелект, ум, съзнание, душа, дух и пр....?? Въпроси, които въпреки огромния напредък на Науката, все още категорично "висят" в мислите на (може би) всеки мислещ индивид. Добре де, ама какво общо има това с темата за Маите, с тази "древна" цивилизация ? Поставям, древна - в кавички, защото древна, древна..(е?).. колко да е древна ( сами можете да проверите ). А, общото е това, че може би Маите са си задавали същите въпроси, търсейки решенията и така казус след казус са стигнали донякъде в откритията. А докъде, ще стане ясно по-нататък, съблюдавайки подхода "едно по едно". Всеки случай не хранете големи надежди за Маиски чудесии от времевия диапазон 3200 - 4200 год пр. н. е. тъй като първо, няма кой знае какви арх-доказателства за това и второ, не разчитайте на гениална уникалност у тогавашните племена, населявали тази географска ширина. Защото, ако през този период по ТЕХНИТЕ географски ширини Хомо-сапиенс, са тръгвали на "някъде"-по посока развитие, то по НАШИТЕ географски ширини ( точно, имам предвид Балкански полуостров - земи северо-източно, ъгъл Черно море / Делтата Дунав) местния Хомо-сапиенс им е "водил" в мача със забележителен "металургичен", "земеделски", "скотовъден" и "некрополен" резултат с 1000 на 0 години. Май, местния Хомо-сапиенс е нещо, като основател на Европа, а ?...Въпреки всичко обаче важно е, не кога си тръгнал да се развиваш, а с каква скорост си се развивал и тук Маите си имат тяхната си заслуга.
Някои, ще кажат, че това въобще не ги интересува, нито ги е интересувало някога и че за подобни "несъществени" неща няма и да се замислят. Прави са ! Ама, засега ! Всеки един е минал по този път, така че и те няма да направят изключение, тъй като когато си млад и животът е пред теб е едно, а когато понатрупаш годинките е съвсем друго. Философии на живота - какво да кажеш ? Даже и "копче" не можеш да кажеш. Естествено, че само биологичното натрупване на годинките няма да ти свърши "добра" работа, т.е. само с един "гол", битов, житейски опит чудеса няма да откриеш. Най-много да откриеш отговорите на въпроси от сорта : защо не ти "пали" колата ? Е,.. защото се е "задавила" !? - отговаряш си. Ама това, е грешен отговор ! Верния отговор, на специалиста в сервиза е : зависи ! Зависи от всички структурни звена от автомобилната система, които са участници в процеса - " стартиране на запалването". Така, че с "голия" опит - до тук ! Обратното, много по-вероятно е да постигнеш собственото си равновесие и спокойствие, ако през цялото време си надграждал житейския си опит върху здравата основа на познанието. Така ще си преоткриеш обоснованата за теб - своя, собствена, относителна истина, даваща ти отговор на горните въпроси. Затова не притискай времето, защото то не се "плаши" от натиск. По-лошото е когато времето те притисне, и те завари с цял "куп" нерешена собствена риторика. И за да не става така, не си губи времето напразно : докато си млад - чети, информирай се, анализирай, развивай се, философствай, мечтай, доказвай нещо, доказвай на някого нещо, сверявай "часовника" на собственото си познание с другите - днес и назад във времето, стъпвай на доказани истини, когато градиш познание, но подлагай на проверка и докажи "другата", твоята истина. Ако издържи проверката на времето, може тя да се окаже истината, която другите ще приемат за вярна, отхвъляща или доразвиваща "старата" истина ? Е, разбира се има и друг подход. Оставяш се в "ръцете" на "познавачи", които да ти обяснят сложната житейска философия на произхода, Вселената, материалното и нематериалното и "тяхната" истина за нещата. Някои ще намерят упование в това, други във Вярата, трети в различните източни, южни и пр... учения, школи, духовни практики и др....В стремежа бързо да "наваксат" пропуснатото с времето познание за всички тези отговори, някои предпочитат "готовите" полуфабрикати на "майстори" по медитация, хипноза, баене, врачуване, гадаене и "ритуална" обредност, съчетани обикновено с тайнственост, придаваща, като че ли не, единствената достоверност на всичко това. От подобен инструментариум, може и временно да откриеш някои отговори за себе си и за кратко време може и да ти олекне, но почти сигурно е че много по-вече ще ти олекне джоба, а там сеансите умишлено-комерсиално не са еднократни. Можете да бъдете сигурни в това ! Но, да се върнем на темата.
Различията се дефинират като разнообразие на формите, методите, подхода и възможните начини и посоки на действие, съждение за обясняване и доказване на даден процес или явление. Тоест, да дефинираш даден, определен, изявен, появил се, видим или невидим, но съществуващ или възприеман със сетивата резултат, като
изразиш функционалната зависимост на този резултат или крайна цел, чрез даденостите, компонентите, елементите или други параметри и то - от структурата на изследвания обект, процес или най-общо казано на системата.
Това е то пътя на познанието и така се гради познание, така се трупа "база", която пък ще ти послужи за здрава основа, върху която ще стъпиш, за да се "добереш" до горния рафт, където са подредени "папките", които са под властта на "надстройката",които съдържат всички онези въпроси, на които търсиш отговор.
В тях също е закодиран и алгоритъма, т.е. подхода за решаването им, което не е малко, но само толкова ? И...
когато откриеш кода ще намериш и решението. Така, последователно ще превръщаш част по част от надстройката, натрупвайки все по-голяма база, която пък ще ти позволи да се добереш до следващия по-висок рафт от папки и т.н..и т.н. по стъпалата на "базата" в овладяване на непознатия за теб свят. И ще достигнеш до извод - много "странен" и нелогичен, т.е. ще се увериш, че колкото по-вече знаеш, то толкова по-вече не знаеш. Може би знаете за тази простичка илюстрация на казаното по-горе :
На празен бял лист начертайте едно кръгче, т.е. една окръжност. Нека всички точици вътре в окръжността, като множество, като съвкупност определят количествено Вашето познание. То самите "гранични" точици, които съставляват самата окръжност са допирните точици с незнанието, т.е. с всичкото, което e извън кръга. Определили сте колко знаете и колко не знаете. Начертайте обаче, по-голям кръг - и окръжността ще е по-голяма и познанието ще е по-голямо, но допирните точици с незнанието също се увеличават. Какво излиза ?
Разширявайки кръга, уж по-вече знам, а пък сега разбирам колко още много не знам. Така е, докато не си зададеш въпроса, след няколкократно изпълнение на експеримента, докъде може да се стигне и последно има ли край тази процедура ? Отговорът е много простичък и той се крие в свойството, което притежават само множества, генериращи и синтезиращи колективен разум, общностен интелект, между които сме и НИЕ - хората на планетата Земя. Тоест, не е необходимо, а и е невъзможно всеки отделен, разумен индивид да знае всичко, но е необходимо и достатъчно да знае точно толкова, колкото трябва. Последното е жизнено-важно условие за съществуването на колективния УМ, който пък целево се самопрограмира в сремежа си да знае всичко.
Затова и различията ги има и са породени от една единствена главна причина, т.е. да създадат, контролират и гарантират баланса във всяка "интелигентна" система, независимо колко обхватна е тя, тъй като тези системи обичат равновесието. Във всяка една своя форма и във всеки момент на поведение, такива системи се придържат към закодираното функционално равновесие - равновесие, определящо се в съвкупност от първоначални параметри на системата.
Това е т.н. матрична рамка на всяка система или иначе казано ограничителният диапазон, референтните стойности, граничните зони, които са допустими за функциониране и самоорганизиране. Всяко едно "външно", непознато или познато въздействие може да предизвика "вибрация", но именно тук влизат в ход различията, активирани от принципа на самосъхранение и които в обща симбиоза се стремят да потушат възникналото неравновесие. Примери : биологични системи със среден клас на сложнаст (растителен свят), биологични системи с висок клас на сложност (кодиран инстинкт - животински свят)), биологични системи, въоръжени с интелект от най-висок клас на сложност (самоорганизиращи се, чрез кодиран разум - човек) и системи, чиито генезис е с върховен клас на сложност, с непрекъснат цикъл на възпроизвеждане по абсолютна стойност - звездни системи (Галактики и Вселена). Като говорим за такива системи следва да извлечем и структурната ейрархия (подреденост, чрез влияние, въздействие и подчиненост) т.е. че всяка система е онтосително самостоятелна и като такава се явява подсистема на по-голямата система. Това значи, че всяка една от тях е функция на тази, в чиито състав се намира като структурно звено, но има и обратна зависимост (обратна връзка). Тази обратната функционална връзка е средно-претегленото корелативно въздействие на всичките подсистеми, върху по-голямата, обединяващата ги. Всяка от тези системи има своята матрична рамка на живот и функциониране, вписваща се в по-голямата матрична рамка на следващата по ранг система. Ето защо и не винаги могат да бъдат преодолявани външни въздействия, които стават причина за разпад на дадена подсистема и за започване на процес на трансформация на същата. Категорично следва и става ясно, че системите не изчезват, а имат уникалното свойство да се трансформират.
Както забелязахте по горе споменах за системи с цикъл по абсолютна стойност или нека така да наречем сборната система с фамилия "абсолютизирана". Тъй като още науката не е "дорасла" за отговори на по-вечето от въпросите, свързани с тази система, то това създава "плодородна" почва за множество теории, хипотези, спекулации, духовни и нетолкова душевни писания, всякакъв род "шаманства" и шарлатании, моделиране на исторически бивалици и небивалици, космически контактьорства, срещи с НЛО и пр..философии, но от друга страна пък донякъде на това се дължи и прогреса, движението напред, породено от предизвикателството да докажеш дали това ,което се "говори" е вярно или не.
И тук да направим едно съществено отклонение от право-дефинираната посока на разсъждения. Може би Ви е направило впечатление, че в по-горе изредената структура на системите с ранг на сложност (растителен, животински свят, човешки свят на разума и пр...) отсъствува една система. Не случайно ! Тази система има много сложна, може би точната дума е най-сложната характеристика, която я прави различна от другите, като множество. Това множество, обаче не може да бъде обособено като отделна структура или казано иначе, като отделна подсистема на по-голяма такава. Защо ? Защото присъствува навсякъде, във всички останали системи и по важното е това, че без нея (въпросната система) не могат да съществуват другите. Днес Ние нямаме един общ термин, как да наречем тази система, затова пък имаме много термини за нейните разновидности. Проявлението на тези разновидности, именно е една от най-важните и характеристики. Да се опитаме да дадем наименование на такава система, т.е. да направим една амалгамна смес от предмети на Науката - физика, химия, биология, инженерни (енергетика, електроника), медицина, археология, история - "во главе" с философията, математиката и природните. Общата смес ще забъркаме в две "гаванки". В първата ще сложим всичките изброени, но преди това пред наименованията ще изпишем думичката "микро", колкото и на някои да не им е благозвучно за ухото. Във втората "гаванка" ще сложим пак същите изброени, но тук пред тях ще изпишем "макро" и ще приемем, че за някои даже, такова наименование е и дразнещо за ухото. Но, няма как, експериментът си е експеримент. След това ще смесим съдържанието на двете "гаванки" в трета по-голяма и ще разбъркаме добре. Да опитаме какво се е получило от нашата рецепта - за въпросната система, а след това и как да я наречем ? Преди това, обаче да си обобщим какво направихме всъщност ? Като резюме, в същност създадохме два свята : първия е мИкросвят, а вторият е мАкросвят и след това ги смесихме. При подготовката на двете смеси, обаче даже само с "обонянието" си усещахме, че от първата "гаванка" се излъчва много остър, силно-осезаем мириз, който по всяка вероятност ще превземе, ще остави траен отпечатък и изцяло ще овскуси съдържанието на "втората" гаванка, след смесването. Да опитаме ? Да.а.а...!! Предположенията се оправдаха и няма друг начин, тъй като "спектралния" анализ на съдържимото във "втората" гаванка (на мАкросвета) в значителната си част се припокриваше с това от първата. Но, признаваме, че има разлика, след като "вкусихме" от общата смес и си зададохме въпроса, какво представлява тази разлика и на какво се дължи ?
Тази разлика е структура, която образува и формира онази, въпросната система, т.е. целия този микроорганичен свят, химико-биологичната магия, която споява "прото"-началните елементи ( търсените в Ускорител "Божии частици" и още незнайни за Науката) в микроХИМ-БИО-връзки. Да обясня по-простичко, с въпрос ? Кой е, какъв е какво представлява "онзи" първоначален импулс, източник, маяк, генериращ потенциал и пр..., който трансформира (преобразува) тези "прото"-начални (да ги наречем условно) елементи, даващи началото или "стартирайки" процесите, чиито резултат е появата на микрохимични и микробиологични (или смесени) съединения ?? Неизвестността е до този "праг", до този момент !! Защото, от този момент нататък, вече Науката има поглед върху Нещата : ( поливериги, линейни и пр....бластогенези ) и то до "лабораторно" ниво на изграждане на комплекси, които са в състояние, да изпълнят предназначението си самостоятелно. Тези вече комплекси са микрохимико-биологичното "стъпало", действения преработвател, катализатора на всичко, което се развива, изгражда, разгражда, ражда, умира, вегетира и всичко друго, каквото се сетите в ДРУГИТЕ, изброени по-горе системи. Нека наречем тази система, шеговито, разбира се ОРГАНЕЛНО-ГЕНЕЗИСНА СИСТЕМА (просто,.. ей така на "майтап".) Ако, трябва да е "баш" така, то да изброим до какви нива достигат и се структурират отделните и някои от известните (поне за сега) съставни звена (неподредено) : ниво-гени (ДНК, РНК), ниво- клетъчни органели, ниво- едноклетъчни, нива-микроорганизми (бактерии, вируси, гъбични), ниво - паразити, ниво- ензими, ниво атом (електромагнетизъм на кварки,мезони, лептони, бозони), ниво- термоядрен синтез, ниво- дифузия,осмоза, ниво- агрегатни морфози,
ниво-лъчеви трансформации, ниво- оксидно-диоксидни трансформации и пр.... Значи, тази система е като, че ли най-важната и най-сложната, но все пак е подчинена на най голямата, онази с "върховния" клас на сложност и с непрекъснатия цикъл на възпроизвеждане (виж по-горе).
Следователно, тази пък ОГС, както я припознахме е предвидена да обслужва всичките останали системи (подсистеми) на голямата система и колкото и да е лабораторно-сложна, то от гледна точка на целите на големите системи (системите на Живота), то тя е длъжна да ги осигурява, обслужва и гарантира тяхното съществуване. Затова и нейната матрична рамка, като кодов запис е част от кодираните матрични рамки на другите системи. Като заключение на горното, можем да извлечем, че без работата на последната система е невъзможен живота за останалите подсистеми, т.е. тях нямаше да ги има, а Върховната система щеше да си остане само в една прото-начална механична, хаотично движеща се купчина от Космически прах и елементарни газови частици, без никаква перспектива и надежда за възникване на съзидателни РЕАКЦИИ. И за да бъде казаното още по-изчерпателно е редно да се подкрепи с пример : Системата - Ензими-Човешки организъм, за което ще следва продължение за тези, които проявяват интерес от цялата тази Хипотеза за произхода и същността.
Поздрави !
Автор : Христо Вълков
Вълнообразно
В очакване на "пясъка от Сахара&quo...
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
Хан Кубрат е УКРАИНЕЦ!?
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
Хан Кубрат е УКРАИНЕЦ!?
Следващ постинг
Предишен постинг
