Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2012 14:51 - Маите - тайната......между Вечния въпрос...и...многото отговори !?
Автор: sistemite Категория: Други   
Прочетен: 3814 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 30.03.2012 09:25


                                           " Р А З Л И Ч Н И Т Е "
                                            (част 14)

                       Нека довършим темата с "прецесията", като едно "бая" сложничко поведение на нашата планета Земя, за да не остават неизяснени неща, най-вече от гледна точка на натрупаното до момента научно познание или поне възприетата, за вярна - интерпретация. По-точно казано, сложната - резултантна и крива повърхност, която описва Земната ос, при въртенето на планетата около оста си и около Слънцето.  Както и това, че един пълен цикъл на това движение около Слънцето е посочен с продължителност ~ 26000 земни години. Не за друго, а за това, че е редно от време на време да се поохлаждат "пламналите мераци" на някои - PR поръчкови агенти откъм централните райони на двете Америки, намесвайки Маите къде пряко, къде косвено в бизнеса си с туристически дестинации, вменяващи "изключителността" на един древен народ, от което пък следва : "Ама, не сте ли били там, не сте ли ходили.... о-о-о-о... ?!? На кого задават това възклицателно въпросче, на нас Българите ли ? Е, че колко му е - (ей го дей) самолета и ... си там ?! А там ще ти кажат, че онова, което гледах по едно филмче за периодиката свързана със зонирането на мрака и светлината, която са разчели Маите и "неслучайно" съвпадала с 
въпросната прецесия и техните времеви календари, че работата на тамошния бизнес не е да излага фактология по тем-подобни "образователни" филмчета, а да си гледа доходите. Могат - правят го, а аз се чудя, защо Ние с нашата история...... ?? Нашата история, сигурно е "по-бледа" от тяхната и затова не се учудвам, ако един ден си "загинем, като катър без история". Знаете, за онези катъри, дето цял живот мъкнали, мъкнали натоварените дисаги с камъни, от подножието до върха на Балкана, за да бъдат построени и оставени за поколенията, за историята - храмове, обители, с високи дувари и бойни кули и пр...за пред Света, за пред Европа ? И когато, накрая дошли гости - други владетели, като видяли и "възкликнали" : "Ах, колко е величествено и всичко прави впечатление, дори и Вашите силни, здрави и бързи коне, които яздите" .....?!?! Чакайте, забравихме за катърите ? Какви катъри, ще Ви кажат, та Вие виждали ли сте катър с потекло и история .....??  Както и да е, да се върнем към темата, която между впрочем "хвърля" по едно контролно око и на "шашмата", в която основателно се усъмнихме, т.е. шашмарлогията, в която въвличат и нашите приятели - Маите.
              От деца знаем, че Земята не е плоска и че не е кръгла, ами е кръгла от всички страни, гледана от позиция на всички точки около нея. И това, не е точно така, защото е малка посплескана откъм полюсите, все едно, че сте седнали на една баскетболна топка и там, където сте седнали, нека го наречем "условно" - Северен полюс. Тоест, диаметърът на екватора - разстоянията между произволно избрани, две срещуположни точки на  най-изпъкналата кръгла повърхност, минаващи през центъра на тази топка са по-големи от разстоянието, между двата полюса, т.е. по оста Северен - Южен полюс. Това обаче, при едни обобщаващи разчети не е от решаващо значение и можем да го пренебрегнем, обяснявайки прецесията, но не можем да го пренебрегнем, търсейки причините за подобно сложно движение на Земята. Това са две различни мотивации. Да започнем с първата.
                  И тук ще забележим проявата на нашите "златни сечения", за които говорихме в част 11-та на "Различните". Затова да сведем, Земята, чрез мащаб, като размери и да я подържим в ръцете си, в края на крайщата имаме право на това, да подържим нашия свят, нашия дом в ръцете си ? Както знаем диаметърът на Земята е ~ 12700 км. (др.източ. ~ 12760 км). и е лесно да си намерим (или поне мислено) топка, която е с диаметър 12,7.... сантиметра- това ще е умален размер на Земята за Нас, казано иначе намалена в мащаб.
Но, колко е точно и защо намесваме "златното сечение" ? Защото Вселената е устроена, крепи се и поддържа своето равновесно състояние, благодарение на свойството на "златните сечения", които си "пасват" и взаимно обуславят, гарантирайки хармонията. Тогава, да доуточним, т.е. нека този размер бъде :
        d = 12,727272727272727272..... см.
Изчисляваме дължината на "екватора", пак в мащаб - за нашата топка : L = d х  22/7 или 12,7272727272727272...и т.н. умножено по 22 и разделено на 7 (т.е. числото "пи") :
 Ще получим :  L = 39,999999999999....см. Работим в мащаб, изразени величини в сантиметри. Сега, спокойно можем да пристъпим към следващата операция, тъй като до тук мисля, че всичко е ясно и точно. Вземете един по-дълъг шиш, (по-дебела тел или кука на баба Ви, ако имате баба, разбира се и ако тя пък има куки за плетене), а с другата ръка вземете топката, т.е. "Земята" и промушете, така, че шиша да мине през центъра на същата. Ето, вече си имате Северен и Южен полюс, имате си и оста на въртене на Земята. Мислено, пък за сега можете и да я завъртите, като държите оста с едната си ръка, а с другата, импулсирате въртящ момент. Но, само за сега, защото по късно е възможно само мислено, тъй като ще Ви трябват още ръце - по нататък, а Вие имате най-много две. След това, за да бъдем точни, вземете един по-дебел флумастер и начертайте - първо от Северния към Южния полюс четири меридиана - два по два срещуположни и в перпендикулярни равнини. Те са помощни, но и не само. След което свържете точките, които са - по средата на всеки меридиан, с по-дебело изчертаване, то имате вече, начертан и екватора, т.е. екваториалната земна равнина (плоскост). И после следва да дефинирате пак в мащаба - Слънцето.
Знаем, че Слънцето е с диаметър ~ 109 пъти по-голям от този на Земята, т.е. ~ 1,4 млн. км, В мащаба, който сме приели да работим, това означава топка, каквато е трудно да си намерим с размер на диаметъра, равен на  ~  1400 см. или в метри = 14 метра, като разстоянието между нашата топка и тази на Слънцето, пак в мащаб ще бъде = 1496 метра или = ~ 1,5 км.
         Така малката топка, освен че се върти около оста си, то тя ще обикаля и по орбита около голямата. Но, знаем от Науките, че оста на малката топка е наклонена, т.е. оборотно-обикаляйки около Слънцето, Земята очертава и равнината, радиалната плоскост, спрямо която е наклонена Земната ос или т.н. еклиптика. Знаем също, че този наклон - в градуси е ~ = 23,45*. Да, обаче кой ще бяга (в нашия експеримент) с тази наша "набучена" на шиш или бабина кука топчица, около другата по голяма топка (14 м.) и то на отстояние ~ 1500 метра, като при това върти с едната ръка малката топка (Земя), а с другата държи шиша и то под наклон на шиша към Голямата топка ~ 23,45* ? Още по-вече, че не е само това ! Ами прецесията на Земната ос, за която трябва още една ръка, да не говорим, че за другото странно движение, съчетано заедно с прецесията, т.е. нутацията за което пък ще трябва още една ръка, освен ако не си виртуоз-джонгльор или дългобрад факир, задължително с тюрбан на "гола" глава ( в смисъл - "патила, че препатила") ?? Естествено, че това са подробности, но за всеки случай да попитаме Маите дали сме поне на "прав път", да не би нещо да бъркаме ? Звъним ! ....Аха... значи до тук не грешим !
                   Тогава се налага смяна на подхода, нали знаете, когато еволюцията се ослушва и не дава видими резултати - следва революция. Така е ставало от край време и все по този начин. Щом Сульо и Пульо, след като от мързел не отиват в планината, а решили ( дали са успяли - не е ясно ) да докарат планината при тях, защо и Ние да не пробваме. Тоест, при движението на Земята около Слънцето, всяка една точка от екватора на Земята проектира треактория върху Слънцето, но Ние ще търсим обратното - т.е. преноса, отпечатъка или най-точно казано проекцията на Слънцето върху Земята. Дефинирано по друг начин, коя е кривата "опасваща" малката топка Земя образувана от пресичане на топката (Земя), с еклиптичната равнина. Това трябва да начертаем пак с флумастера, но с пунктир, за да я различаваме от земната - екваториалната. Как ? Така :
        Вземаме нашата малка топка Земя и ще отбележим на един от меридианите откъм Северния полюс (или Южния - няма значение) точка на отклонение на еклиптичната ос. Как ще направим това ?  Меридиана, който приемаме за  окръжност = 360*(гр.) го разделяме на това, което е дала Науката - ~ 23,45* отклонение на земната ос. Нека приемем по-точно = 23,45276874*... Ще се получи, че окръжността - по меридиана е разделена на равни части, а те ще са = 15,349999999999........ части.  Краят на едната част само - първата - откъм Северния полюс по меридиана - посока Южен полюс е едната въпросна точка, а другата е със същата дължина, само че от Южния полюс по меридиана - следвайки посока Север, а не връщайки обратно. Двете точки отбелязани върху топката и съединени "мисловно", с ос през центъра определят пък еклиптичната ос. 
                Дължината на окръжността - меридиана приемаме, че е равна на 39,999999999999... см. След като разделим на 15,3499999999.... равни части ще получим на колко се равнява само една част, т.е. тази от която се интересуваме по-горе. Ще получим (всичко според мащаба, разбира се), че тази част е = 2,606 см. Тогава да отбележим точките, които ще очертаят пътя, треакторията, по-точно проекцията на Слънцето върху повърхността на Земата, т.е. каква проекция или следа "оставя" мислено Центърът на Слънцето върху повърхността на малката топка - Земя. Ако мислено завъртя земната ос на 90* само по единия от меридианите и направя същото с еклиптичната ос, също на 90*, пак по същия меридиан, то първата ще застане на екватора - този дето го начертахме вече, но втората ще го "прескочи" и то с 2,606 см, като за двете полукълба ( надлъжен разрез на Земята) Източно и Западно едната точка ще е над екватор (2,606 см.), а другата под екватор ( пак 2,606 см.). Отбелязваме ги. Това е работата по единия от двата меридиана. По другия меридиан, точките са вече готови и те са пресечните точки на този меридиан със земния екватор. (казахме вече, че този втория меридиан е в перпендикулярна равнина на първия). Свържете четирите точки с прекъсната линия, за да се различава тази крива от плътната линия, с която начертахме екватора. Излиза, че двете точки, т.е. над екватор и под екватор (срещуположни) са съответно точки на слънцестоене - лятно и зимно, които на 6 месеца се редуват съответно и противоположно за двете полукълба ( Северно и Южно), както и на 6 месеца се редуват също и другите две точки, тези на равноденствията - пролетно и есенно. Такава проекция на движение, съчетано с факта, че земната ос запазва автономно своя наклон довежда до четирите природни сезона - пролет, лято, есен, зима. С други думи да приведем нашият експеримент в действие : Мислено си представете голямата топка Слънце, вземете нашата малка топка Земя, наклонете шиша ( оста на Земята) под ъгъл към Слънцето, така, че начертаната крива с прекъсната линия да е хоризонтална на пода на стаята, мислете си че в същото време малката топка се върти около своята ос и бавно започнете да обикаляте в кръг, т.е. около въображаемото и горещо Слънце, без да местите положението на шиша на който сте "забучили" Земята. В началото примерно Северното полукълбо го грееше по-вече, заради наклона, да обаче след като стигнахте от другата страна, чак след 6 месеца ,т.е. от противоположната страна на Слънцето, там вече стана студено, за сметка на това пък на Южното полукълбо му стана горещо, защото сега то е огрявано по-вече. Значи сезоните са се обърнали и за двете полукълба в противоположни. Дотук всичко е наред и като, че ли е просто, но нещата малко започват да се усложняват, намесвайки прецесията и нутацията в треакторията, която описва оста на Земята - Северен - Южен полюс. Как с нашата топка Земя, можем да си го представим. Затова я прободохме с този "шиш", за да стане по-ясно следното :
                 Ще добием представа за прецесия на оста на Земята, като направим следното :
                 Вземаме нашата малка топчица (Земята), държим я в положение Северен полюс - нагоре, а Южен полюс - отдолу. Шишът, с който промушихме топката, трябва да е значително по-дълъг от-долу, за по-голямо удобство, но и не само за това !! На около 3 до 4 см. под точката, символизираща Южен полюс, т.е. по продължение на самия шиш, отбележете това разстояние. След това, точно в тази точка огънете шиша, т.е. направете лека "чупка", така, че отклонението на горната част ( оста на топката Земя ), която е от точката на прегъване - на-горе и другата част от тази точка на шиша - на-долу, това отклонение да не е голямо, но все пак видимо (осезаемо). В действителност то е много по-малко и ако трябва да го определим в мащаба, с който работим е : да приемем ~ 0,2 см. Вече сте направили тази операция и Ви се "полага" да видите резултата, това ще бъде и Вашето удовлетворение :
            Дръжте шиша изправен нагоре и с другата ръка се опитайте да го завъртите от-долу, като в същото време си представяйте, че топката (Земя) се върти около оста си.
Това странно движение е вече.....прецесия !! Тоест, Земята, освен, че се върти около оста си, но и тя - оста, описва повърхност на обърнат на-долу конус, т.е. като, че ли се "кандилка", като "леко-подпийнал" пумпал. Виждали сте пумпал, който като завъртите на по-вече обороти, как оста му е изправена, стабилна в поведение, нещо като изява на жироскоп-ефекта, а когато загуби обороти, започва "олюляване", при което върхът му описва окръжност, дъното му описва също окръжност, но много по малка, т.е. самата му ос описва конична повърхност, което си е нищо друго освен повърхност на обърнат пресечен конус. Или друг аналог на представа - нещо като "биене" на крива джанта, макар че примера е далеч под нивото на примера с пумпала, а и не е точен - казвам го само за бегла представа.
               И това не е всичко ! Разбрахме за това свойство - Земно, но да го приложим с опита описан по-горе - в нашата стая или на двора, където се "въртяхме" около нашето въображаемо Слънце. Същата ситуация ( като описаната преди това), но в същото време завъртайте частта от шиша (от "чупката" на-долу) почти незабелижимо, толкова незабелижимо и бавно, че след като направите 13000 обиколки около въображаемото Слънце ( а, всяка обиколка е = 1 година ) ще забележите, че точката на топката ( Земя ) "нарочена" за Северен полюс ще опише полуокръжност и ще се е отклонила диаметрално. Като се завъртите още 13000 пъти, тя ще опише другата половина от окръжността и ще е в първоначалното си положение, т.е. там откъдето започнахте. Същото, но при далеч по-малка окръжност, като дължина, респективно диаметър ще забележите да се случва и с точката - Южен полюс. Ето, този цикъл на едно завъртане по тези окръжности, Науката посочва, че възлиза на около 26000 Земни години. Как ? Един Господ знай ?!?! Най-точния прагмат, както казах и в предишната част е "нерентабилното" 26000 годишно наблюдение.
 Не, че е невъзможно относително-точното му изчисляване, но треакторията, която описва примерно Северния полюс - не локално (един фактор), а в обща интегралност на движение, т.е. първо - Земята се върти около собствена ос, второ - също се движи по обрита около Слънцето с 29,8 км./1 сек. трето - странични гравитационни влияния от движение ,пък на Слънцето с 220 км./1 сек, където и Земята е в "екипа", четвърто - пътуването на по-голямото АД (акционерно дружество, на шега казано, ама точно) говоря за нашата Галактика, със скорост ~ 550 км./1 сек. пето - влиянието, което оказва нашия неизменен "кух" спътник ( дали чак, толкова е кух не е много ясно) говоря за Луната и т н. ...... и т.н.  фактори - всичко това предопределя, дефинира функция, която за да бъде сметната е само по силите днес на сборен екип от цял свят учени в компютърни центрове на НАСА, Байконур и задължително, със задочното участие на Ойлер, Нютон, Айнщайн, Хилберт и други.
             Иначе, поведения в ситуация на извлечен контекст - Науките са изчислявали и ще изчисляват, но за това и стойностите ще бъдат с относително приближение.
Защо ли ? Защото не се отчитат комплексно (което е за сега и невъзможно) причините за подобен род поведение. Само се предполагат и се отчитат по главните, по-ярките, по-основателните, по-изявените и каквото там си искате да изброите....Така е , освен с прецесията, но и с нутацията - другото "странно" и съвместно поведение и двежение на Земята, по-точно - на Земната ос. След като, разбрахме за прецесията си представете това движение отново, само че добавете и едно друго - едно периодично "придърпване" и "отпускане" на оста на топката, т.е. нашата Земя към центъра на тази окръжност, за която говорихме, че описва Северния полюс. При това движение Северния полюс,( а и Южния - по-слабо изразено) , описват на всичко отгоре и синусоида (увеличен диаметър на тази окръжност, после намален, после пак увеличен и т.н.) за което пък, една от причините (така казват учените) е именно Луната. Толкова, по тези "галимации", за да се върнем към нашите приятели - древните Маи и стремежите на някои, за които говорихме в началото на тази част - да ги въвлекат в поредната "шашмарлогия", вземайки по този начин и Тях, а и Нас самите, за "пъстри канарчета".
                Когато имаш "какво" и искаш да кажеш това твое "какво" на някого, то просто го кажи или напиши и остави другия да прецени. Това е прерогатив на дълбокота философия на нещата. Но, когато нямаш "какво" да кажеш на някого или извърташ нещата, като търсиш за това твое "какво" аргументи от "под вола - теле" и не оставяш другия да прецени - си е точно прерогатив на "дървената философия". Каква е връзката ? Връзката е с набедената дата 21.12.2012 г. от календара на Маите и времевите периодики на 1 пълна обиколка на Земята в "екипа" на Слънцето около Център на нашата Галактика или пък 1 пълен цикъл на прецесията на Земята и че, как Слънце, Земя и Центъра на Галактиката се "изравнявали" в една ос (в една права)... ?? Всичко това, "смляно" през машинката на "астро-бизнеса" и поднесено като храна от "сервитьорите" на туристическия бизнес с офиси по цял свят вменява - разделяне на епохи, цикли, периодика на "мрака" и "светлината", "загивания" на Света, енергийни "заряди и изнемогвания", вкл. телесни и пр....наред със "интелектуални и духовни възраждания и осъзнавания" и ...... както и да е !! Само че, след като се усетиха, че сметката с обиколката около Галактиката - нещо не се връзва, сега пък, настървено се хвърлиха да спасяват положението с прецесията, т.е. говорим за тези ~ 26000 Земни години. По Маиски разчети, най-добре им пасва сметката с 25630 години - за прецесия. Защо ли ? Да обясним : Първо, защото се връзва с това поведение на Земята и с никое друго. Второ, защото пасва на края на календара на Маите, който е с начало от преди 5126 г., тъй като:
              трябва да оправдаят 5-те епохи, т.е. 5 епохи по 5126 г. = 25630 земни години. После тези 5 епохи, т.е. окръжността на прецесията ще разделят на 5 сектора, като всеки сектор ще е с продължителност на една епоха. Двете близки до Слънцето епохи и то защото Земята, (най-вече, това касае Северното полукълбо и далеч по-малко Южното) ще бъде съвсем малко по-наклонена към Слънцето, т.е. ето ти двете епохи на "светлината", а другите три , когато Земята е в другото прецесиално състояние, са пък епохи на "мрака". Излиза, че сега по тези сметки Земята излиза от 4-та епоха, която е "мрачна" и това ще стане с изтичане на тази година. Всъщност, тя е третата епоха на "мрака", защото е последна от трите, но "корифеите" си приемат 1-вата за "светла" епоха, следват трите на "мрака" и последната 5-та, в която сме щели да влезем, на 01.01.2013 г. е вече последна, но пък с радост, следва да отбележим - "светла". Това означава, че "спецовете" по въпроса следва, да са засекли "старт" на прецесия, хайде да не е от преди 20504 години, щото не са чак толкова "възрастни", но поне от 10252 год. поне  на "по-млади" години, че да сварят излизането от дупката на "мрака" (извинете - не дупката, а епохата - просто грешка на езика). И така да бъде, сметките им пак няма да излязат, което пък го обяснихме в част 13-та на "Различните".
              Така е приятели, а какво е влиянието на прецесията, т.е. как се отразява това на природата от нашата планета Земя, можем да кажем следното :
              Ако това отклонение на оста на Земата е в позиция приближена до Слънцето и това е годината Х, то на Северното кълбо ще се почувства по вече топлина и това е кулминационна точка, тогава обаче в Южното полукълбо ще е малко по хладно от обичайното. Това пък означава една забележима, по отчетлива проява на 4- сезона, по голяма изявеност на характера на сезоните, т.е. пред всеки един сезон може да се постави едно "типично" (лято, есен, зима и пролет). Ако обаче е в обратна позиция, т.е. след 13000 години ще се забележи и то чувствително преливане на сезони, незабелижимост на разликите в годишните времена - по топли зими и по-студени лета, като по-значимо това ще се отчита в Северното полукълбо.
               След като, явно и тази хватка с епохите не става, усилията даже, вече са се пренасочили от Маи към Шумери, тъй като там пък бройната система също е специфична и позволява разиграване на сметчици, недоказани, но използвайки вълшебното "уйдурдаки - нагодаки", току виж сме се изравнили в една ос с Центъра на Галактиката. Между впрочем, има нещо, като относително-реална, според Науката разбира се величина, число, което е свързано с 26000, но този път Светлинни години и е свързана със не по малко "странно" поведение на Слънцето и "сие"- къмпани, като система и орбитата му през Галактиката, но дали има връзка с нашите приятели Маите,.... може би в продължение. Там пък може да ни сервират друга топла бира със съзвездията и зодиаците поне да сложат нещо по-добро за мезе.


                    Поздрави приятели от двете полукълбета
           на всички небета !!

                        Автор : Христо Вълков             





























































































 
























































































































































































































































































































 
                           



Гласувай:
3


Вълнообразно


1. ka4ak - Поздрави,за приятно поднесеното меню!:)))
29.03.2012 16:19
А,иначе сме си гламурници и невежи,след като имаме такава земя,с такива съкровища и не сме световна дестинация,НОМЕР 1!!!:(((
цитирай
2. sistemite - до ka4ak :
30.03.2012 09:40
абсолютно си прав ! Но какво да се прави ? Отговорът е в твоето отворено писмо. Дано схванат подтекста му повече хора ! Пожелавам ти единствено - здраве !!!
цитирай
3. estirbg - Приятелю,
01.04.2012 01:54
Погледни това
http://zahariada.blog.bg/novini/2012/03/26/zemiata-ne-e-krygla-kato-kartof-e.928858
Ако една"подутина" на земната повърхност може да променя движението на земята, то тогава за каква точност и какви прогнозни данни може да търсим от древните изчисления и писания на маите. Ако едни дълбоки и мащабни земетресения са способни да "разстроят" ритмиката на тези сложни многобройни движения и траектории на земята, не е ли безсмислено да обличаме с точност и конкретност бъдещите орбити на земята?
Въпросите ми са съвсем дилетантски, извни ме, не съм навътре в тези науки.
цитирай
4. sistemite - estir - отговор !
02.04.2012 14:51
Прочетох, запознат съм и няма нищо нередно, а и необичайно и извънредно, тъй като в огромната периодика на съществуване на Земята, като планета такива деформации са ставали не един път. При всеки по-сериозен Земен катаклизъм, които е в състояние да понесе планетата се регистрира временно дебалансиране в равновесното състояние по всички структури : форми, скорости на движение, гравитационни баланси, електромагнитни и пр....след което Земята се справя в затихваща функция постепенно във времето. И все пак зависи от мощта и интензитета на този катаклизъм. Може да е такъв, че и да зависи от планетата или да не зависи от нея, само след 1 час да няма и планета Земя в Галактиката. Но, ако няма Земя в Слънчевата система - нищо чудно, че не след дълго време няма да има и някои от близките планети до Земя - т.е. Венера, Марс или Меркурий ??
Науката работи с относително точни структури, особено в астрономията, така че в тази относителност влиза и заложението, че Земята е сфера и така се и представя в чертеж, теоретично изображение. А не като "картоф", защото тя днес може да е "картоф", а след 50 год, да приеме временната форма на "круша" за дълъг период, но едно е ясно, че не може да приеме трайна форма, а трайна е тази допустима от която може да се самовъзстанови , ако е под форма на дълъг "макарон". Въпреки, че и това не е точно казано, че не може. Може, ако попадне в обсега на друго тяло -квазер, където гравитацията е огромна и доближавайки зоната на сингулярност на квазера "Земицата" ни ще бъде засмукана и постепенно изсмукана като макарон. Това е състояние, след което няма да има вече Земя във Вселената, като планета. Цитираните учени, допускат също и грешка : Те казват, че " заради тези изпъкналости (подутини - разбирай) движението на Земята не е плавно, а скокообразно" "Именно, с това......"?? Ще попитам, с кое ? С кое това, с току що горното цитирано ли ?? Излиза, че е с него...то " както и неравномерно разпределение на масата..." Стоп !! (в продължение)
цитирай
5. sistemite - (в продължение)
02.04.2012 15:18
Че, нали това второто е причина за първото, т.е. Земята да промени допустимо поведението си за някакъв период от време без прекрачване на референтни, върхови стойности. Нали обяснихме, какво е прецисията и нутацията, Те да не би да са по-малко странни движения. Такава подутина на "картофа" временно ще предизвика допълнително "биене" по орбита, тъй като се измества макар и минимално гравитационния цинтър (на тежест) и се променя резултантния(до момента на дадено събитие) тангентен вектор на центробежни сили и въртящ момент около оста север - юг на планетата, който пък в последствие се възстановява и то пак благодарение на тези сили. Как е било при Тунгуския метеорит ? Това да не е от вчера, т.е. Японската АЕЦ - драма ? Така, че това не е никакъв "тумор"( както се изразяват учени) , образувание, което ще спадне с възстановяване на равномерното разпределение на гравитационни сили на въздействие, при което (по-лошото) не са изключени вътрепластови Земни размесвания и активизиране на земетръси и вулканична активност. Колкото до психореакции и пр...поведения - всичко е въпрос на вълново-честотно въздействие. По-скоро необслужен кредит, поради безпаричие и липса на перспектива за работата може да предизвика "гръмване" и пр..."ефективни" изходи от ситуация на психо-криза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sistemite
Категория: Политика
Прочетен: 251659
Постинги: 70
Коментари: 122
Гласове: 566
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031