" Р А З Л И Ч Н И Т Е "
                                            (част 15)

                        Както повелява и изисква традицията, която си наложихме още в самото начало на поредицата "Различните", нека започнем тази част с малко съждения от философски характер, тъй като прогнозно, може да се окаже, че именно в най-дълбоките фундаменти на Науката - философия, се крие отговора на Вечния въпрос, все още не "схванат" от другите Науки. Да започнем по-отдалеч, с размишления по един въпрос ?Предварително казвам, че това няма пряка връзка с нашите приятели Маите, но има някои косвени връзки с всички други, които се интересуват от тази древна цивилизация. Косвената връзка е тази, че се опитват едни други (не казвам кои - Вие и сами може да попаднете на тях), които обяснявайки за Маиска "изключителност", до такава степен започват да си вярват, в което дотук няма нищо лошо, че (и тук - лошото) че с "настоятелен" уклон целят и другите да им повярват и то на всяка цена, задължително....,като че ли това е то, единственото вярно и категорично, не подлежащо на съмнение - нещо. Като случая с периодиките на въртене, прецесия и звездоброене, свързано със "изчислена" цикличност и пр....И, питам аз - с какъв математически инструментариум при древните Маи е ставало това и с помощта на кой от всичките "Хъбъл"-и от преди 5000 години е ставало. При отговор от страна на въпросните : 
Това не е важно !.... Важни са фактите и "доказателствата" от историята, които обаче не посочват, а цитират други, които били казали това и които също, като тях са отговоряли на горния въпрос.... то, ни вземат за глупаци......?? Следва да се завърнем към темата за Маите и звездоброенето, както и дали Слънцето, Земята и Глактическия ни център (този на "Млечния път", а не на "Андромеда", въпреки, че ако се назорим и до там можем да стигнем - колко му е, според някои "астролози" ?), та дали ще се изравнят в една права линия и кога ? Но, след като си пофилосовствуваме още малко по темата, "захапана" в началото - тази, дето ни "вземат за" глупаци. " Кой от двамата, като знаете, че и двамата са глупаци е по-умен ?". Условно прието - разбира се, т.е. далеч съм от мисълта, че в днешно време, в този наш динамичен, информационен свят съществуват глупаци. Ако, някой все пак е на друго мнение и е видял, знае, чул е, и е проверил или удостоверил (с "медицинско"), че днес на Земята има някъде глупак или общност някаква, макар и малка от глупаци, то поне, следва да се въздържа от крайни оценки по отношение на "въпросния" глупак и най-вече с квалификация, като "уникален" или "невероятен", което е почти равносилно на "изключителен", защото подобна квалификация няма да бъде точна, тъй като изключителният глупак е категория от друго качествено ниво, в резултат на един "упорит" процес на трансформация на същия - в "тъпак". Естествено, повтарям, това е само и единствено съждение от гледна точка на философията на нещата и нищо повече, както и с никаква целева конкретика. За нуждите на анализа - нали така му казваме ?! А, горният въпрос, пак от същата гледна точка е ...неуместен, неточен и подбужда дуализъм, т.е. или "тако или ...вако", но задължително, ако може и двете заедно - най добре. След като дефинитивно сте приели, че двамата въпросни са глупаци, то не е валидно вече степенуване от "сорта" - по-умен ?! Валидно, а и в логичен порядък е обаче, степенуване, като - по-глупав, тъй като евентуалният измерител е съответствуващ на категорията. Това е същото, като да се мъчиш да докажеш : "кое магаре от наличните две магарета, прилича по-вече на кон от другото ?" Ясно е, че резултат от такова сравнение не може да има, но ако някой твърди и може да докаже обратното, то поискайте да видите нагледно доказателството, за да се убедите, дали едното магаре прилича по-вече на кон от другото. Ще се окаже, че този който е твърдял това се е пообъркал, защото едното от двете животни, наистина е приличало повече на кон, от където идва и причината за неговата заблуда, тъй като просто едното от двете, не е било магаре ?! А , е било муле или катър !! И мулето, както и катъра са "смесица", следователно носят генетичните черти, вкл. визия и характер на родителите си. При мулето, ако не се лъжа - хибрида е от магаре и кобила, а при катъра - от кон и магарица, преоблаващия ген е трудно да се определи, По показател : едър ръст, дори в последствие ще сбъркаме в преценката, но по дребен ръст -няма да сбъркаме - явно животното ще се е "метнало" на магарешкия род, както разбира се и по характер няма да сгрешим в преценката си, тъй като ако проявява "инатлък", дори и на ръст по-едро - е ясно на кого прилича. Та, като заговорихме за "хибридност" нека прехвърлим топката в релация - доказателствата, като хибриди. Такива, дал Господ и то колкото искаш, особено в сферата на Астрология, Религия дори и Астрономия. Защо ? Защото, когато си имаш работа с неизвестността, с реалността или имагинерността, каквито и твърдения, предположения, хипо-тези и пр....да "вадиш" насреща в края на крайщата зависи от онова относително, достоверно и смислено, т.е. логично, общооценено като такова от "сборния" СУБЕКТ доказателство и то валидно за определен отсек от времето и даден участък от пространството. Затова, именно е била и "разправията" между Религия - Астрология - Астрономия и то във всичките и пълни комбинации, но пък на това се е дължал и прогреса, което пък е ставало с цената на много "жертви". Догма - ерес - разкол - "тайна" астрология - инквизиционен "шамар" - "явна" астрология - бой до смилане и клада - пак разкол и влизане в крак с времето - научна астрология - вътрешно разцепление - развитие на астрономия (вече Наука) ? Доста трънлив и мъчителен процес, не смятате ли ? Освен това, и исторически доста времеви и не без значение са и фактите, които сочат, че този процес е "преситен" с постоянно преследване, дебнене и взаимно "прецакване". Но, друг вариант явно е нямало, защото винаги са съществували, умирали и отново са се появявали класи, където винаги една от тях е била доминираща и подтискаща другите. В това отношение "празно" не е имало и скоро няма и да има, тъй като човечеството е още тясно-скроено в мисленето си и разбиранията за Света, тези разбирания от горните "етажи" на Надстройката. Кото му дойде времето и започне да разсъждава и мисли по "широко" по тези неща ще разбере, че то Човечеството е било само един многоброен рояк от дребни мушици, засмукани от турбо-витлов самолетен двигател при излитане от пистата на Земята.
              Като казахме Земя, нека уточним и нейното местоположение. Маите са знаели за Земята, както са знаели за Слънцето, Луната и звездите. Това вече го изговорихме в една от предишните части. Какво точно са знаели - не е ясно. Дали са предполагали, че се въртят всичките тези обекти - също не се знае. Сящо така, не се знае, ако приемем че са мислили по въпроса, дали са "отгатнали" правилните посоки на въртене. Ако, някой може да приведе доказателства за това, ще бъде много интересно от аналитична гледна точка. Но, ако приемем, че Маите са "разбили" тайната за изравняването, т.е. подреждането в една права ос (линия), един вид изравняване по тази линия - на Слънцето, Земята и Центъра на Галактиката , то би трябвало да са сметнали и на какъв период се случва това странно явление, тъй като едното без другото, някак си не върви, Твърдението се нуждае от доказателство, освен ако някой Техен бог го е казал и го е наложил, като догма. Не само поради противоречие с догмата са давани "жертви". Жертви са правени и в обратния смисъл, т.е. в подкрепа на догмата, афиширайки вярност и принадлежност, необходимост от снизхождение - затова са били и ритуалите : за спасение, урожай, дъжд, респективно плодородие и пр.... При Маите,( а и не само при тях) - ритуали, с краен изход жертвоприношение и то не на животни, набедени за жертвени (при животните е така - те не избират съдбата си).....,а на "капитана на отбор" и то забележете на победилия отбор от срещата ( нещо като игра на топка) с противниковия, който с победата си е извоювал превилигированата чест и право да пролее сам кръвта си, с която да напои земята, превръщайки я в плодородна, както и правото да се пренесе в Отвъдното владение на божествата. Да не си мислите, че на другия "капитан" му се е разминало ? И той е принесен в жертва, но е нямал привилегията това да извърши сам, а това деяние се е вършело от другите - за да измие срама и обидата, нанесена на божествата, но както не получава място по достойнство в Отвъдното- и той волю - неволю, все пак е напоявал почвата за по-голям бъдещ "берекет". Може би ще попитате, откъде ги знам тези работи ? Еми и аз, като Вас ги чета "оттук - оттаме", къде из книжлета, къде из Гугъл-а или пък ги чувам от разгорещени дискусии в компании на по 3 - 4 ракии (може и водка, за мен лично - "Узо" - нищо, че са в криза Гърците). И колкото по-вече ги слушам, толкова по-вече ме "избива" на мерак - да понапиша нещо и аз по въпроса. Дали е вярно, това дето го пиша - кой да ти каже и аз даже не знам - Тайна Маина ! Да минем на въпроса директно :
      В онази Таблица (помощната от предишните части) регистрираме при Маите периодика и то внушителна, т.е. в милиони години - по 32 млн. години, че и до 1 Алау~тун от величина - 64 млн. години. Не знам, дали е съвпадение или не, но подобна периодика посочва Науката във връзка с това странно движение, което извършва обаче, този път не Земята, а Слънцето, движейки се по орбита около Галактическия център или т.н. Централен бар - нещо като двувитлова перка на двигател за рибарска лодка.
                 Въпреки, че се отваря доста обширна тема : къде точно се намираме Ние (Земята) и чрез "екипа" на Слънцето (системата) на кое място в Галактиката е тази наша система ще споменем съвсем накратко - сега, а другото в следващи продължения по темата за Вечния въпрос, който е без отговор, поне за сега !
                 Слънцето (нашето - не друго) заедно в "екип" с планетите си е разположено в едно на пръв поглед - "по-усамотено" място в Галактиката, някак си е в по-автономно местоположение. От вътрешната страна непосредствено, на ръкав "Орион" - един от петте основни ръкава. Ако, направим не напречно, а надлъжно сечение на Галактиката, т.е. една погача да я срежем - не на филийки, а на обратно - надлъжно, то тази плоска повърхност ще бъде Галактическата равнина. От Центъра на Галактиката отбележете по радиуса разстояние от ~ 26000 Светлинни години по посока на този ръкав "Орион" и ще сте в точката що-годе на Слънцето, но това е проекция на тази точка, защото Слънцето се намира на ~ 20 Светлинни години посока перпендикулярна на Галактическата равнина. Естествено, че правата или мислената ос, която свързва Слънцето с Центъра се явявя хипотенуза на правоъгълен триъгълник с катети = на ~ 26000 СГ и другия (късия) ~ 20 СГ. При това положение е ясно, че няма "като" как Земята, която се върти около Слънцето - по орбита да има точка, която да "легне", т.е. да съвпадне с ос, която пък съвпада и с тази хипотенуза на този триъгълник. За информация само максималния радиус на Галактиката е = ~ 50000 СГ, което значи, че Слънцето (и Ние) сме долу-горе по средата между Центъра и края на "питата". Но :
    Когато проверявахме, че Слънцето обикаля около Галактическия център със скорост 220 км / сек. за 222 млн. години Земни ( земна периодика ) се оказва , че орбитата му е "специална" - по треактория, защото ако се замислим не е много логично, то да се върти по окръжност около Центъра и то отдалечена с ~ 20 СГ от Галактическата равнина. Не пасва нещо, някак си този радиус свързващ Центъра на Слънцето с Центъра на Галактиката, ако го завъртим на пълен оборот ще получим (мислено разбира се) повърхност на един много "сплескан" конус, т.е. конус с диаметър = ~ 52000 СГ и височина, почти нищожна = 20 СГ - малка, но пък реална, налична. При такава конструкция, нещо не се "връзват" нещата с равновесието въобще, нито в ръкава "Орион по точно съзвездията близки и по-далечни на Слънчевата система, а донякъде и гравитационно от гледна точка на струпване и "плътност" (неточно казано) на такива структури по огромни стотици пъти и по- изразени в самата Галактическа равнина. Това са може би само едни от предполагаемите причини за "странната" треактория на Слънцето, респективно и системата. При движението си в "околокръг на Галактическия център, то описва синусоидална треактория, т.е. надолу към Галактическата равнина, после нагоре и пак надолу и т.н....или пътува вълнообразно, като дължината на вълната е много голяма, а височината е малка, което предполага "плавност" на поведение. Нещо като (въпреки че примера не е точен) крива "грамофонна плоча" и то изкривена  на поне 3 места равноотдалечени едно от друго - по периферния край на плочата, след като я завъртите ще видите нещо подобно, все едно, че Слънцето се движи по кривия ръб на тази плоча. Колко такива издигания и слизания прави Слънцето за един пълен оборот, т.е . за 222 млн. години, което пък е равно на ~ 163280 СГ. Това надали е смятано някъде, но би трябвало да е (като следствено заключение), т.е. колко дължини на вълната ? Излиза, че резултата е около ~ 3,42 пъти / 1 оборот, т.е. толкова пъти Слънцето ще "докосне", слезе и се изравни с Галактическата равнина. Това означава периодика от около 66 - 68 млн. Земни години или ~ 50000 СГ между две поредни изравнявания с Галактическата равнина, което пък означава , че около 33 - 34 млн. ЗГ ще се изкачва по синусоида възходящо и 33 - 34 млн. ЗГ ще се снишава по синусоидата. ( 33 млн. ЗГ = ~ 25000 СГ ). Само в тези точки на допир на Слънцето с Галактическата равнина и в тази периодика от "време-километри" е възможно - 2 пъти за една (някоя) година Земята да се изравни в една ос, т.е. единия път оста : Слънце - Земя - Галактически център и след 6 месеца по оста : Земя - Слънце - Галактически център. През другото време на годината (или годините, може да са повече от една, като влияние, въздействие) Земята и Слънцето ще бъдат в Галактическа равнина, но не и в обща ос ( линия).
        Какво общо имат Маите ?  Ако примем, както казах, някои "писания" за тези прословути 26000 земни години, с които ни "надуват" главите, че са дело на Маите, то има някаква възможност за се "понапънат" спецовете още малко и да я докарат поне до 26000 Светлинни години, защото 1 СГ, казахме ( в предишни части ), че би следвало да се равнява на 1360 Земни. Тогава, спокойно могат да "изчислят", че 26000 СГ х 1360 = ~ 35 млн. земни години. Е.... иди - дойди - 33 млн. год. и 35 млн. год. като, че ли бива ? Какво са там някъде си ~ 2 млн. год. разлика ? Че Ние за 2 млн. год. и пръста си няма да мръднем, да си играем на "дребни сметчици". Нямаме нерви Ние за тези работи, а пък Маите, ако имат - Тяхна воля, нека си ги правят ?! Само че "напъването" да издокараш от 26000 ЗГ - на 26000 СГ, не знам какво трябва да бъде, но за всеки случай да сложат по един "памперс" - за възрастни разбира се !!


                   Тиха, тиха, предВеликденска Галактика 
          Приятели !!

                             Автор : Христо Вълков




































































































































































































































































































































































































































 

                        

Ама СГ е мярка за разстояние а ЗГ за време. Тук някъде ме захвърли инерционния импулс на движението по ръба на еклиптика с променлив радиус. Ъ-хъм.:)