Постинг
06.06.2012 16:15 -
Венерата, Слънцето.. и ..какво наблюдавах ?
Автор: sistemite
Категория: Други
Прочетен: 3551 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2012 16:22
Прочетен: 3551 Коментари: 2 Гласове:
11
Последна промяна: 06.06.2012 16:22
Какво наблюдавах.......в действителност ?!
Днес, сутринта - 06 юни 2012 г. наблюдавах явлението - "преход" на Венера пред Слънцето и пред поглед от България към Слънцето. Да поясня, че наблюдението ми бе частично, т.е. прекъсвано от преминаваща пасажна облачност. В предишната публикация по същата Венерина тема (за пропорциите) посочихме какво трябва да очакваме, т.е. да видим с невъоръжено око, като петънце (точица) върху Слънчевия "диск". Оказа се, че това е точно така, но някои "спецове" не им увират лесно главите и продължават да вменяват заблудата, че петното - проекция на Венера е 32 - 33 пъти по-малко от видимия крък на Слънцето, което практически днес се оказа, че не е вярно. Диаметърът на петънцето е ~ 32 пъти по-малък, но площта на петънцето е..(и да не се повтарям, да си го прочетат в предната публикация).
Друго - по предупрежденията, как да се гледа и пр...т.е. за мерките за безопасност. Да се гледало с опушени стъкла, електроженни маски и пр. специални средства (оптики и др) ?! Да, няма лошо, но не винаги под ръка разполагаме с подобни средства и основно по отношение на "оптиките". Петънцето се виждаше с "просто" - невъоръжено око. А, по защитата - действително, лично го наблюдавах с едни - да речем "по-тъмни", обикновенни слънчеви очила, тъй като особено във времето до час, час и половина след изгрева на Слънцето, светлината падаща под ъгъл не е чак такава "оксиженно-бяла", както е по обедните часове. Всички сме наблюдавали изгрев на Слънцето и знаем, че този огромен, издигащ се над хоризонта за няколко минути само - пурпурен кръг и то мащабно от 2 до 3 пъти (изглеждащ визуално) по-голям от този същия кръг, хвърляйки кратък, "секунден" поглед по обяд. Няма как - въпрос на Слънчеви лъчи и сключени Ъгли с повърхността на Земята. Та, по темата :
- 5,30 часа - Почти не наблюдавах изгрев, знаех, че го има, но рехаво-мъглява облачност ми попречи да видя ясни очертания на този пурпурен кръг - Изгряващото Слънце. Респективно, не видях и петънцето (отпечатъка) от Венера и най-вече, на кое местоположение бе то, върху кръга Слънце.
- 6,15 часа - слънчев прозорец - ясно време - добра видимост. Вижда се кръгът Слънце и петънцето Венера върху него. Да обясним - къде ? Погледнете кръгъл часовник. Там където е 12 (или 0) часа - свържете с центъра на часовника. Тази отсечка - нека е Вашият ориентир. Разделете я на 5 равни части. Венера (петънцето) се намираше около ~ 3,3 части от центъра на часовника по посока 12 (или 0) и в ляво на около ~ 2 бр. петънца.
- 6,30 часа - слънчевият прозорец продължава, през цялото това време не е имало засенчвания от облаци. Венера (петънцето) този път бе 3,5 части, но на самата отсечка, свързваща центъра на примерния часовник с точката 12 (или 0) на същия. До към 6,50 - нямаше видимост, поради облачност.
- 6,55 часа - за кратко време - слънчев прозорец - добра видимост. Ясно се вижда петънцето (Венера) на следното местоположение : Точно на самата отсечка, свързваща центъра на часовника и точката, отговаряща на 2,5 минути (т.е. между 12 (0) и цифра 1) или ~ на половината на първите пет минути по часовник, но на около ~ 4 бр. петънца (Венери) навътре от края на кръга Слънце.
До 7,35 часа - няма видимост - струпване на облаци.
- 7,40 часа - пролука - ясна видимост за около 3 - 4 минути. Петънцето бе на самия край на кръга Слънце, но в точка, отговаряща на 3,5 минути (от първите пет мин. на часовник). Петънцето се "стягаше" да напусне очертанията на Слънчевия кръг, защото "окото" започна да "играе" - един път е на края кръга, след миг е скочило малко извън кръга, после пак на кръга и .... т.н. След 7,40 часа - никаква видимост. Отново облаци !
Та, това приятели видях, което значи нещо, ама и много неща не значи. Кои ?
Първо - От България се наблюдава само част от треакторията на петънцето - теоретично от изгрева 5,30 часа до 7,55 часа, ако видимостта от съответната точка е добра. Възниква въпрос : Какъв е тренда, т.е. ретротренда (линията по която се е движило петънцето) до първо забелязване - при изгрев от точката на наблюдение в България ?
Второ - Най лесно е, ако свържем двете крайни точки на регистрация - първата в момент на първо "засичане" и крайната - на напускане ( за наблюдател в България ) и след това да продължим правата и да видим - къде тя пресича Слънчевия диск, което ще означава "вход" на петънцето. Ще получим нещо, като хорда. При такова съждение, началото на навлизане (контакт) със Слънчевия диск, т.е. начална точка на треакторията ще бъде в позиция - точка на самия край на кръга Слънце но малко над точката, показваща 09 (или 21) часа. Дали е така, т.е. проектираното петънце дали се е движило по права линия ( по хорда ) или поради огромните разстояния не се отчитат (с леко въоръженото око) някакви отклонения ?
Трето - Земята обикаля около Слънцето по орбита и формира равнинна повърхност, която не е същата с равнинната повърхност, която пък формира Венера, обикаляйки по своя орбита около него. Двете равнини сключват ъгъл, пресичайки центъра на Слънцето. В момента на явлението, тъй като база е точката на наблюдение от Земята ( Северно полукълбо - България) равнинната повърхност на Венера е малко (колко ?) над тази точка. Затова петънцето пресича Слънчевия кръг в неговата горна половина и то под ъгъл, спрямо хоризонталния делител на същия. При което :
Четвърто - Въпреки големите разлики в разстоянията, т.е. Земя от Слънце = 149,6 млн.км и Венера от Слънце 108,2 млн.км., то най-късото разстояние между Земята и Венера над 41,4 млн.км именно сме наблюдавали сутринта след изгрев Слънце, когато петънцето е било точно на отсечката - вертикала, т.е. часовников център - и позиция 12 (или 0) часа - (виж. ситуация 6,30 часа сутринта) . През другото време, това разстояние между Земята и Венера нараства. То е било по-вече в началния момент ("врязване") в Слънчевия диск, а също и по-вече в момента на "напускане" на петънцето. Това поражда въпрос :
Пето - Излиза, че реално (ако сме в позиция на наблюдение от самата Венера), то тя би се придвижила в разглеждания сектор, оставяйки реален отпечатък в ПРАВА линия, като треактория. Но, ако сме в позиция на наблюдение от Земята, това само на поглед изглежда така, тъй като отклоненията на такова разстояние са просто незабелижими за окото. В действителност, обаче, те са доста внушителни, още повече, че тук наблюдаваме проекция - петънце с по-големи размери от действителната Венера, респективно и по-големи отклонения в действителност.
Шесто - От началния момент на поява на петънцето до крайния момент на неговото излизане от кръга - Слънце и при непрекъснато наблюдение ще се окаже, че треакторията не е (в проекция) - права, а КРИВА ( леко елипсовидна изпъкналост, свързваща двете точки : "входната" и "изходната" за петънцето и кръга Слънце. С колко - не знам ! А, по отношение на по-горе казаното - за непрекъснатото наблюдение, следва въпрос : възможно ли е непрекъснатото наблюдение - без смяна на точката на наблюдение и ако може - то в кои точки на Земното кълбо е било възможно това ? Като се има предвид, именно явлението от 5 и 6 юни 2012 г., а не в друго време ?
Отговори на всички тези произтичащи въпроси, а и доказателства дали е така или не, са по силите на НАСА и Байконур, но ако не ни кажат, то Ние пък с Вас ( в същия персонален състав, разбира се) ще се понапънем да поживеем още минимум 105 - 110 години, че да "хванем" и следващото явление с Венерата, Слънцето и Ние (от Земята), белким дотогава понаучим и още нещо.
Поздрави,
Христо Вълков
Днес, сутринта - 06 юни 2012 г. наблюдавах явлението - "преход" на Венера пред Слънцето и пред поглед от България към Слънцето. Да поясня, че наблюдението ми бе частично, т.е. прекъсвано от преминаваща пасажна облачност. В предишната публикация по същата Венерина тема (за пропорциите) посочихме какво трябва да очакваме, т.е. да видим с невъоръжено око, като петънце (точица) върху Слънчевия "диск". Оказа се, че това е точно така, но някои "спецове" не им увират лесно главите и продължават да вменяват заблудата, че петното - проекция на Венера е 32 - 33 пъти по-малко от видимия крък на Слънцето, което практически днес се оказа, че не е вярно. Диаметърът на петънцето е ~ 32 пъти по-малък, но площта на петънцето е..(и да не се повтарям, да си го прочетат в предната публикация).
Друго - по предупрежденията, как да се гледа и пр...т.е. за мерките за безопасност. Да се гледало с опушени стъкла, електроженни маски и пр. специални средства (оптики и др) ?! Да, няма лошо, но не винаги под ръка разполагаме с подобни средства и основно по отношение на "оптиките". Петънцето се виждаше с "просто" - невъоръжено око. А, по защитата - действително, лично го наблюдавах с едни - да речем "по-тъмни", обикновенни слънчеви очила, тъй като особено във времето до час, час и половина след изгрева на Слънцето, светлината падаща под ъгъл не е чак такава "оксиженно-бяла", както е по обедните часове. Всички сме наблюдавали изгрев на Слънцето и знаем, че този огромен, издигащ се над хоризонта за няколко минути само - пурпурен кръг и то мащабно от 2 до 3 пъти (изглеждащ визуално) по-голям от този същия кръг, хвърляйки кратък, "секунден" поглед по обяд. Няма как - въпрос на Слънчеви лъчи и сключени Ъгли с повърхността на Земята. Та, по темата :
- 5,30 часа - Почти не наблюдавах изгрев, знаех, че го има, но рехаво-мъглява облачност ми попречи да видя ясни очертания на този пурпурен кръг - Изгряващото Слънце. Респективно, не видях и петънцето (отпечатъка) от Венера и най-вече, на кое местоположение бе то, върху кръга Слънце.
- 6,15 часа - слънчев прозорец - ясно време - добра видимост. Вижда се кръгът Слънце и петънцето Венера върху него. Да обясним - къде ? Погледнете кръгъл часовник. Там където е 12 (или 0) часа - свържете с центъра на часовника. Тази отсечка - нека е Вашият ориентир. Разделете я на 5 равни части. Венера (петънцето) се намираше около ~ 3,3 части от центъра на часовника по посока 12 (или 0) и в ляво на около ~ 2 бр. петънца.
- 6,30 часа - слънчевият прозорец продължава, през цялото това време не е имало засенчвания от облаци. Венера (петънцето) този път бе 3,5 части, но на самата отсечка, свързваща центъра на примерния часовник с точката 12 (или 0) на същия. До към 6,50 - нямаше видимост, поради облачност.
- 6,55 часа - за кратко време - слънчев прозорец - добра видимост. Ясно се вижда петънцето (Венера) на следното местоположение : Точно на самата отсечка, свързваща центъра на часовника и точката, отговаряща на 2,5 минути (т.е. между 12 (0) и цифра 1) или ~ на половината на първите пет минути по часовник, но на около ~ 4 бр. петънца (Венери) навътре от края на кръга Слънце.
До 7,35 часа - няма видимост - струпване на облаци.
- 7,40 часа - пролука - ясна видимост за около 3 - 4 минути. Петънцето бе на самия край на кръга Слънце, но в точка, отговаряща на 3,5 минути (от първите пет мин. на часовник). Петънцето се "стягаше" да напусне очертанията на Слънчевия кръг, защото "окото" започна да "играе" - един път е на края кръга, след миг е скочило малко извън кръга, после пак на кръга и .... т.н. След 7,40 часа - никаква видимост. Отново облаци !
Та, това приятели видях, което значи нещо, ама и много неща не значи. Кои ?
Първо - От България се наблюдава само част от треакторията на петънцето - теоретично от изгрева 5,30 часа до 7,55 часа, ако видимостта от съответната точка е добра. Възниква въпрос : Какъв е тренда, т.е. ретротренда (линията по която се е движило петънцето) до първо забелязване - при изгрев от точката на наблюдение в България ?
Второ - Най лесно е, ако свържем двете крайни точки на регистрация - първата в момент на първо "засичане" и крайната - на напускане ( за наблюдател в България ) и след това да продължим правата и да видим - къде тя пресича Слънчевия диск, което ще означава "вход" на петънцето. Ще получим нещо, като хорда. При такова съждение, началото на навлизане (контакт) със Слънчевия диск, т.е. начална точка на треакторията ще бъде в позиция - точка на самия край на кръга Слънце но малко над точката, показваща 09 (или 21) часа. Дали е така, т.е. проектираното петънце дали се е движило по права линия ( по хорда ) или поради огромните разстояния не се отчитат (с леко въоръженото око) някакви отклонения ?
Трето - Земята обикаля около Слънцето по орбита и формира равнинна повърхност, която не е същата с равнинната повърхност, която пък формира Венера, обикаляйки по своя орбита около него. Двете равнини сключват ъгъл, пресичайки центъра на Слънцето. В момента на явлението, тъй като база е точката на наблюдение от Земята ( Северно полукълбо - България) равнинната повърхност на Венера е малко (колко ?) над тази точка. Затова петънцето пресича Слънчевия кръг в неговата горна половина и то под ъгъл, спрямо хоризонталния делител на същия. При което :
Четвърто - Въпреки големите разлики в разстоянията, т.е. Земя от Слънце = 149,6 млн.км и Венера от Слънце 108,2 млн.км., то най-късото разстояние между Земята и Венера над 41,4 млн.км именно сме наблюдавали сутринта след изгрев Слънце, когато петънцето е било точно на отсечката - вертикала, т.е. часовников център - и позиция 12 (или 0) часа - (виж. ситуация 6,30 часа сутринта) . През другото време, това разстояние между Земята и Венера нараства. То е било по-вече в началния момент ("врязване") в Слънчевия диск, а също и по-вече в момента на "напускане" на петънцето. Това поражда въпрос :
Пето - Излиза, че реално (ако сме в позиция на наблюдение от самата Венера), то тя би се придвижила в разглеждания сектор, оставяйки реален отпечатък в ПРАВА линия, като треактория. Но, ако сме в позиция на наблюдение от Земята, това само на поглед изглежда така, тъй като отклоненията на такова разстояние са просто незабелижими за окото. В действителност, обаче, те са доста внушителни, още повече, че тук наблюдаваме проекция - петънце с по-големи размери от действителната Венера, респективно и по-големи отклонения в действителност.
Шесто - От началния момент на поява на петънцето до крайния момент на неговото излизане от кръга - Слънце и при непрекъснато наблюдение ще се окаже, че треакторията не е (в проекция) - права, а КРИВА ( леко елипсовидна изпъкналост, свързваща двете точки : "входната" и "изходната" за петънцето и кръга Слънце. С колко - не знам ! А, по отношение на по-горе казаното - за непрекъснатото наблюдение, следва въпрос : възможно ли е непрекъснатото наблюдение - без смяна на точката на наблюдение и ако може - то в кои точки на Земното кълбо е било възможно това ? Като се има предвид, именно явлението от 5 и 6 юни 2012 г., а не в друго време ?
Отговори на всички тези произтичащи въпроси, а и доказателства дали е така или не, са по силите на НАСА и Байконур, но ако не ни кажат, то Ние пък с Вас ( в същия персонален състав, разбира се) ще се понапънем да поживеем още минимум 105 - 110 години, че да "хванем" и следващото явление с Венерата, Слънцето и Ние (от Земята), белким дотогава понаучим и още нещо.
Поздрави,
Христо Вълков
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
boristodorov56 -
За всички негледали или незабелязали описаното планетарно явление:
06.06.2012 16:44
06.06.2012 16:44
за компенсация - една друга незабравима Венера:
- http://www.youtube.com/watch?v=8LhkyyCvUHk
Маришка Верес е при звездите - със сигурност е била на Венера!
Бог да я прости!
цитирай- http://www.youtube.com/watch?v=8LhkyyCvUHk
Маришка Верес е при звездите - със сигурност е била на Венера!
Бог да я прости!
Всичко е описано много добре. Разбира се аз лично съжалявам, че не можах да видя отново това изключително рядко явление. Имах огромното желание да направя снимки на пасажа, но плътната облачност в Стара Загора ми попречи да направя това.
цитирай
