Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2012 17:35 - АЕЦ - Аналитичен разчет. Другата гледна точка за подхода.
Автор: sistemite Категория: Политика   
Прочетен: 9947 Коментари: 22 Гласове:
3

Последна промяна: 28.11.2012 09:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                              Аналитичен разчет

                                А.   Основания 
        1. Във връзка с провеждането на Референдум по въпрос на ядрена (атомна) енергийна политика ;
        2. Доклад на британската HSBC, според който за АЕЦ ( в частност Белене) разчетите финализират обща инвестиция в размер на 10,350 млрд. евро (~ 20,0 млрд. лв.) при прогноза за периодика, парични потоци, цени и пр...;
        3. В отговор на въпрос ( зададен от екс-Премиера Ив.Костов : " За какъв срок се откупува инвестиция от 10,350 млрд. евро за изграждането на нова АЕЦ, при вариант ( по подразбиране ) на смесено финансиране, т.е. с източници - кредит (заем) + собствен капитал и  под УСЛОВИЕ , че вариантът не предвижда увеличение на цената на централата - за 1 квт.ч.. ..."  Тук да поясним - цената, която няма да е причина за увеличение на крайната цена на потребление, т.н. цена "микс" за крайните потребители и второ - целящо запазване на относителния дял в общата структура, в резултат на бъдещ, общ инфлационен риск ;
        4. Твърдения ( за сега нито доказани, нито оповестени в публичното пространство - като разчети), че инвестицията за строеж на АЕЦ (Белене) няма да надвиши ~ 6,5 млрд. евро ;
        5. Заявени намерения от Премиера Б.Борисов за възможна инвестиция по изграждане на нова мощност в АЕЦ Козлодуй, като 7-ми блок ( за сравнимост - по сродна мощност с тази на Белене) ;
                        Б. Цели на разчета - анализ
        1. В отговор, съобразно горните основания, да се докаже : - има ли известна сходимост по варианта на HSBC за размера на инвестиция от 10,35 млрд.евро и по вариант, за размер на инвестиция - нека приемем от 6,96 млрд. евро, без промяна на другите условия ;
               - под условието на т. 3 от горните основания, дори при инвестиция от 6,96 млрд. евро, то дали тя е възможна, допустима и оправдана ;
               - заключения от оценката за икономическа ефективност от подобна инвестиция.
                         В. Данни
                      - по предназначение :
 1. за ядрена мощност   - 5,24 млрд. евро
 2. подготвителни д-сти - 1,72 млрд. евро
 3. Общо (1 + 2 )              - 6,96 млрд. евро.
                      - от източници :
 4.    60 % - кредит (заем банков)= 0,6 х 6,96 = 4,176 млрд. евро
 5.    40 % - собствен (привлечен) капитал = 0,4 х 6,96 = 2,784 млрд. евро
 6.     Общо (4 + 5) = 4,176 + 2,784 = 6,96 млрд. евро 
 7.     Стойности в лева ( в разчетите ще работим в лева)
         -  6,96 млрд. евро = ~13,60 млрд.лв. от които
                     кредит       =      8,16 млрд.лв.
         собствен капитал =      5,44 млрд.лв.
 8. лихва по кредита = 4 % годишна капитализирана, т.е. сложна декурсивна ( вж. Евро-норм)
 9. период строителство : 2014 г.- 2015 г.
10. срок експлоатация = 60 г. период : 2016 г. - 2075 г.
11. характеристика на кредита :
         - дългосрочен заем с инвестиционно предназначение
        - заем с прогресивно погасяване (еднакви анюитети)
        - анюитета (вноските) по главница + лихва се плащат в края на всяка година
        - изискване на общ принцип при дългосрочни финансови операции : Сконтиране на анюитети (частични год. вноски) като се погасява главница и се изплаща лихва.
    Съобразно горните данни, извеждане на конкретната функционална зависимост между размера на годишните вноски ( анюитети) и периода ( в години) по изплащане на кредита : изчисляване на сложния лихвен фактор -
с.л.ф. = ( 1 + л/100) = (1 + 4/100) = (1 + 0,04) = 1,04 ; извеждане на анюитета (размер на вноските) = ( а ) при означени ( * ) = на степен "к" години -  8,16 млрд. лв х 1,04*х (1,04 - 1) /  1,04* - 1  = 8,16 х 1,04* х 0,04 /  1,04* - 1 или = 1,04* х 0,3264 /  1,04* - 1 ; извеждане на зависимостта между  ( а ) и (*) периода "к" години, т.е. 1,04* = а /  а - 0,3264 ;  извеждане на логаритмичната зависимост - (*) = период в години = "к" = ln(а) - ln(а - 0,3264) /  ln(1,04)
12.  Варианти за анюитетни вноски по обслужване на кредита и по срок за погасяването му (главница + лихви)
           вар.1 :  а = 500 млн.лв. на година (вноска) = 0,5 млрд.лв. Получен резултат на срок за пълното погасяване на кредита за "к" = 27 год. Стойност на инвестицията по номинал - само от кредита = 0,5 млрд.лв х 27 год. = 13,5 млрд.лв. Общ размер на инвестицията с прибавени 5,44 млрд.лв. собствен капитал = 13,5 + 5,44 = 18, 94 млрд. лв. т.е. ~ 19 млрд. лв.
            Извод : вар 1. подлежи на по- нататъшна проверка. Без конкретно заключение - на този етап на доказателства.
           вар. 2 :  а = 400 млн.лв. на година (вноска) = 0,4 млрд.лв. Получен резултат (по формула -горе) на срок за пълно погасяване на кредита - "к" = 43 год. Стойност на инвестицията по номинал - само от кредита = 0,4 млрд.лв. х 43 год. = 17,2 млрд.лв. Общ размер на инвестицията = 17,2 + 5,44 = 22, 64 млрд.лв.
            Извод : неефективност, поради дълъг срок за погасяване на кредита. Висока вероятност за отрицателен икономически ефект - загуба. 
           Заключение по вар. 2. - следва да се отхвърли.
          вър. 3  :  а = 360 млн-лв. на година (вноска) = 0,36 млрд.лв. Получен резултат на срок за погасяване на кредита - "к" = 60 год., т.е. през целия експлоатационен срок на АЕЦ-а. Повече доказателства не са необходими.
           Заключение по вар. 3. - Изключен вариант. Следва да се отхвърли.
           Г.   Насрещен разчет (екстраполативна техника)
      Какви са допустимите ( възможни и очаквани) икономически показатели и параметри на въпросния АЕЦ ( Белене). Въпросната рамка на икономечески показатели е ограничена, доста свита и орязва много от възможностите. Това се дължи от състоянието на икономиката ни през последните 10-12 години. Въпросният АЕЦ  има целева, "таргетна" зона и то при силно ограничена икономическа и финансова рамка. От тази целева зона не може да се отклонява драстично, тъй като е ограничен, откъм ценови капацитет, най вече.
Разчет в зоната за вероятни (прогнозни) структурно икономически показатели - за приходи и разходи за АЕЦ-а ( средно годишни) : 
1.  Обща мощност - 2 блока х 1000 мгвт. = 2000 мгвт.
     2000 мтвт. = 2 млн. квт.
2. Бруто ел.енергия за 1 год. = 2 млн.квт. х 24 ч. х 365 дни = 17520 млн.квтч. = 17,52 млрд.квтч.
3. Корекция (по т.2) от индекс ефективно използване на инсталирана мощност ~ 96 %, т.е. 17,52 х 0,96 = 16,8 млрд.квтч ; от индекс  носене на номинален товар ~ 95 %, т.е. 17,53 х 0,95 = 16,7 млрд.квтч. ; Корегирана стойност ( по т.2) = 16,75 млрд. квтч.
 4. Ед.цена на ел.енергия (на изход) на АЕЦ = 0,048 лв. за 1 квтч., т.е. = 4,8 ст./ квтч. Това е едно от важните основания за този разчет.
 5. Приходи ( най-вероятни, прогнозни ) за АЕЦ-а, за 1 год.
16,75 млрд.квтч х 0,048 лв/квт.ч. = ~ 800 млн. лв.
 6. Разходи ( най вероятни, прогнозни) - структура себестойност :  материални          ~ 170 млн.лв.
                           външни услуги     ~   70 млн.лв.
                          персонал (3500 д.)~ 135 млн.лв. 
                          осигуровки             ~   25 млн.лв.
                          други р-ди              ~   80 млн.лв.
         амортизации (ниска норма)   ~ 130 млн. лв.
         обслужване кредит (год.)      ~  500 млн.лв. (до 27-та година)
       Практически тук следва да спре икономическия разчет. Почти е готов за заключение. Общите разходи = ~1110 млн.лв. Загубата още първата година на пуск ще бъде ~ 310 млн. лв. Ако посегнем на амортизациите, то можем да я сведем на ~ 180 млн. лв. Такова посягане, обаче е "скарано" с фин.-икономическата логика и закони и последствията са фатални, а в случая не върши работа. То може да служи, като компенсаторен механизъм само в случаи на временни затруднения. А, този с примерния АЕЦ - не е такъв.
            Извод : И този вар.1 за който имаше съмнения, поради липса на доказателства - следва да се отхвърли категорично. Ефект приет за нулев, тъй като е отрицателен.
           Вариант 1 бе типичен пример за "таргетна" зона - с подвеждаща характеристика, но той е невъзможен, поради условието - да не се увеличава цена на 1 квт.ч.
           Обосновка за отхвърлянето на вар. 1 :
     1. АЕЦ-ът  през първите 27 год. работи в период на кредитно "бреме", през който не е в състояние да самообслужва (главницата + лихвите). Дори и да бъдат "хвърлени" амортизациите, то за 27 год. ще "повлече" загуба от 4,86 млрд.лв. Изключено е държавата да се намеси в "поемане" на тази загуба, тъй като ще обтегне бюджетите през всичките тези години ;
     2. Държавният бюджет се лишава в прихода от данък за този период - от АЕЦ-а
     3. "Изяждането" на амортизациите, означава, че в края на експлоатационния период сума в размер мин. на 7,8 млрд.лв. е била "прахосана" ( 60 год. х 0,130 = 7,8 млрд.лв.). Това означава, че инвестицията не само е била "самоизяждаща се", но и "ялова" - непредоставяща и непредпоставяща условия и възможности за следващите поколения, по изграждане на такава или друга енергийна мощност.
    4. Тези 5,44 млрд.лв. привлечен, т.е. собствен капитал на чужд инвеститор, акционери и пр...вложени в инвестиционния проект, освен, че през целия период на експлоатация ще са лишени от рентабилност на вложението си, но и безвъзвратно ще загубат вложените пари.
                    Д.  Общи заключения - по основанията 
1. При цена = 4,8 ст. / за 1 квт.ч. , при начална стойност на инвестиция за АЕЦ (Белене) = 6,96 млрд.евро, при условие на разпределение 60% към 40 % ( кредитен към собствен капитал ) , при 4 % капитализирана, декурсивна лихва за кредита и погасяването му през първите 27 год. от общо 60 год. експлоатационен период на АЕЦ-а и при номинал на общия размер на инвестицията = 18,94 млрд.лв., ТО :
                        Периодът на откупуване на такъв АЕЦ (Белене) и то само теоретично надхвърля 60 год. експлоатационен период на централата. Теоретично е така, но още по-лошото е, че АЕЦ-а е и практически недопустим като инвестиция, поради значително превишени разходи, спряма приходите, особено през първите 27 год. от експлоатацията. Това пък прави недопустимо - стартирането на такъв проект за реализация. Освен това има и друго условие държавата да привлече 5,44 млрд.лв. капитал - от някъде ? Или самата тя да ги има и да ги вложи, а държавата ни ги няма !
 2. Инвестиционен проект за изграждане на нов блок в АЕЦ Козлодуй съдържа известни предпоставки за икономическа ефективност и допустимост, тъй като инвестицията е възможно да намалее с 1,72 млрд.евро, поради избягване на подготвителните р-ди. Има вероятност при начална стойност на инвестицията вече от 5,24 млрд.евро, да се появи ефект, подпомогнат от рестрикции, задължителни ограничения и строги мерки в целия енергиен сектор на страната, което е задължение и отговорност по контрола на принципала.
3. Инвестиционен проект АЕЦ (Белене), при изложените условия и направените изводи следва да бъде отхвърлен. Същият е в невъзможност.

                         Е.   Възможният АЕЦ ?
         Едно е, една инвестиция да е невъзможна, друго е - да е недопустима. При промяна на условията една невъзможна инвестиция може да се превърне във възможна, но в същото време и недопустима ( или допустима). 
        В тази връзка възможно решение за реализиране на подобен проект за нова централа ( в частност Белене, тъй като за нов блок в Козлодуй е въпрос на други икономически разчети и обосновки), ако цената на 1 квт.ч . ел.енергия (на изход АЕЦ) е поставена под следното условие, ЧЕ :
                      от първия час на производство задължителната мин. цена на 1 квт.ч. не по - малка от 7,4 ст./ 1 квт.ч. ( 0,074 лв./ квт.ч.) и то в продължение на първите 27 год. от експлоатацията, след което АЕЦ-а може да си позволи да калкулира цена ( на база себестойност + норма на рентабилности с отчитане на инфлационен индекс) не по- малка от ~6,00 ст./ квт.ч. през оставащия до края 33 год. период на експлоатация (27 + 33 = 60 год).
            Последици : Това обаче, мултипликативно ще рефлектира (ще се отрази) като увеличи цената "микс", т.е. крайната цена на 1 квт.ч. за крайните потребители. Това е решение - прерогатив на Изпълнителната власт и не е предмет на Референдуми.
           При вземане на Решение за изграждане на подобна мощност следва и задължително съобразяване със състоянието на всички останали участници в процеса, от енергийния сектор в държавата : ВЕЦ -ове, ТЕЦ-ове (Марици), "зелени" енергийни мощности , биогаз мощности и пр...Преразглеждане на взаимоотношения ( вкл. и договорености), с оглед извличане на резервен, "скрит" ресурс за подпомагане на ядрените мощности - от една страна, и от друга за ролята им на компенсаторен буфер по крайната цена "микс"( по схема). Години наред АЕЦ Козлодуй е бил и все още е "най-евтиният балансьор" на "микс" цената на 1 квт.ч. Не е допустимо и не е отговорно пред обществото и поколенията, мощностите от ядрена енергетика (АЕЦ Козлодуй) да бъдат "дойната крава", за да може останалите участници да се чувствуват "комфортно" и да се създават предпоставки за недопустими "ценови" практики, вкл. и с цел лични интереси и при конфликт на интереси. Това става за сметка на платците, т.е. крайните потребители. Следва да се анализират съществуващите "луфтове" в паричните потоци, с прилагане на конкретни регулаторни мерки. Всяко бъдещо договаряне, за производсво и изкупуване на нови енергетични мощности, следва да става, чрез доказан ефект, норма на печалба и депозиране на гаранции.
           Това, показва този икономически анализ - разчет, като информация за съставяне на мнение, позиция и решение - за отговор на "лесните" и "спорни" две модификации на въпрос : Съгласни ли сте да развиваме ядрена (атомна)............???

Поздрави : Христо Вълков
                   Блог.Бг. - "системите"
        











































































































































































               



















































































































































































           










































































































































































































































































































Гласувай:
3


Вълнообразно


1. vencivaleri1951 - Привет приятелю.
30.10.2012 10:49
Няма да коментирам цифрите, а и е безсмислено защото са взети произволно изходните данни- Цена на централата, цена на парите, цена на киловат...
Сбъркана е според мен философията на тозианализ. Приемаш че ние няма да се развиваме като икономика. Или нещо от рода -Защо да правим летище като има вероятност повечето ни съграждани да се разболеят от аерофобия.
Ако те попитам защо съседите ни от югоизток си поръчват реактори ще ми отговориш, че те имат сериозен прираст, че икономиката им е един от асансьорите в тази криза и проче... Доре...така е, но защо и ние да не се опитаме да спреме пропадането и да дръпнем напред. В миналогодишния отчет на нашите статистици се вижда че относителният дял в БВП е както следва. Услуги -около 66%, производство-около 30% и селско стопанство и селско стопанство под 4%. Това значи на практика, че не правим нищо смислено . Това ли е и переспективата ни? Естествено е , че ползвайки тока за осветление и климатици главно ще ни е скъпо и прескъпо. Ако минем на свещи ще е още по добре.
В момента имам клиент който ликвидира бизнеса си. /зеленчукопроизводство/ Главната причина е, че не може да си позволи да плаща напояването. Ужасно скъп е кубик вода като относителен дял в цената на продукцията. Той , а и колегите му "загиват", напоителни системи продават за да се хранят тръби, помпени станции и зарязват водохранилища. Родната продукция става от ден на ден по скъпа и е абсолютно неконкурентна на вносната. С енергетиката става същото. Ще отпадат мощност след мощност и ще разчитаме на внос. ОК, но какво ще правим ние?
цитирай
2. sistemite - Колега Венцивалери,... с удоволствие отговарям...
30.10.2012 12:42
съвсем точно. При цена 4,8 ст. /квт.ч. при инвестиционен пакет от 6,96 млрд. евро - сега ( в реала на ползване) от които 60 % са кредит ( заемен капитал при 4 % лихва) - такава централа - няма как да просъществува като самостоятелен икономически субект - ще приключи в графата "геройски загинала" още с приключването на първата си година от пуск в действие. Сигурно си забелязъл вече, че предпочитам конкретиката (логика + цифри и числа), затова, ако имаш точни и ясни забележки по разчета - то, нищо против да ги изясняваме. Другото е ,както казваш - философия. Но по въпроса за философията, ще се сърдиш на всичките управляващи през посредните 20 год. За да строиш нов АЕЦ, като продължение на енергийно осигуряване на страната е трябвало да се трупа през всичките тези години т.н. собствен капитал, а не да разчиташ на кредитен или привлечен (чужд) такъв. Трябвало е - не "каквото изчукаш - да изпукаш" и още нещо важно - да не си позволявал - да се краде и то не само в енергетиката. Сам, даваш пример как може да се види перспективата на зеленчукопроизводство през "крив макарон", пък какво остава за един АЕЦ. Тук не става въпрос за философия на краставици, а за ядрена (или атомна) енергетика. Няма ги парите - приятелю, това е проблема и не можеш да искаш купиш нов камион след 10 год., при положение, че през предишните 10 год. старият ти камион е вадил пари и за "новия", но ти си решил да си живееш комфортно с "широки пръсти". Крадил си (грубо казано) собствения си "камион". Това е философията, Венци. Друга - няма и не може да има.
Поздрави ... и...успехи !
цитирай
3. vencivaleri1951 - Защо 4,8 ст?
30.10.2012 13:28
Защо не 8,8 ст след 10 години./ При перките и американската Марица/ е и по скъпо. Спомняш ли си колко беше киловата преди 25 години. Колкоще бъде след 25? Колко бихме плащали евентуално киловата след 25 години ако го в насяме? Ще удължиме 5ти и 6ти /ако ни позволят тия дето ще пляскаме/ с 15 години да кажем. А после? Иначе логореята около Белене е като при лудите. Всеки говори някакви цифри, разчети, еко прогнози и проче. То иначе за нищо няма пари освен за управници и "братовчедите" около тях. Поздрави и на теб
цитирай
4. sistemite - Венци, това вече е нещо конкретно......Махайки емоциите, винаги....
30.10.2012 15:09
нещата започват да се случват. Ще отговоря, обаче утре - поради спешна заетост.
цитирай
5. vmir - Нямам време сега да прочета всичко, изглежда ми методически коректно,
30.10.2012 16:07
само да подхвърля, че тук Костов жестоко ги е избъзикал с условието да не се увеличава сегашната цена на тока. Е, няма такова животно, ама си го заслужават напълно, защото все налитат да плашат с цената на тока, което си е чиста демагогия, върху която те строят политика, дори ВенциВалери, дето го играе искрено и лично, и той не пропуска случай да се възползва от същата демагогска хватка върху способността на хората да се плашат от нещата, които не разбират.

Христо Вълков? Имам приятел със същото име, да не си ти бе, Ицо?
цитирай
6. podvodni - Добър анализ, но изводите - леко ...
30.10.2012 20:34
Добър анализ, но изводите - леко грешни, поради грешен подход.
цитирай
7. sistemite - Добър ден на всички Колеги, Да продължим с изясняване на нещата по темата.....
31.10.2012 10:06
Всеки аналитичен разчет завършва с обобщаващо резюме - зад което стои приложение от много сухи изчисления, философия на икономически поведения и възможности на субекти и пр..... Разбирате, че това в една публикация не може ( и не е необходимо) да се излага - не правим дисертация в края на крайщата. Още по-вече, че ние с Вас, не сме оторизирани за това и никой не ни е възлагал подобно задание, т.е. да се подработи разчет за оценка на едно дългосрочно инвестиционно решение (АЕЦ Белене). Нито сме Британската HSBC, нито "Уестингхаус", нито френската "ПариБа", които да получат официална поръчка от държавата за подобни предпроектни анализи. Има си, разбира се и сериозните основания за наемането на консултанти от такъв ранг ( с цел протекции, съпорт, логистика + съпорт и пр...) Това не е важно, но поводът бе (и не случайно заложената сума и в този разчет е = 6,96 млрд. евро) една позиция на Никита Христов - експерт в "Рискинженеринг", по отношение на "тълкуването" на оценката на британците за 10,35 млрд.евро. (можете да се запознаете). И тук опираме до подхода ( в отговор на кол. "подводни").
Подходът за оценка и анализ (на британските експерти) е подход на остойностяване на "номинала" ( така да го наречем) в общото отношение (релация) : "реала", т.е. сегашна, съвременна стойност и "номинала", т.е. бъдещата, очакваната, вероятна стойност. А, в този разчет е използван реципрочен подход - на "реала". Или, чрез функция да сведеш т.н. "утре" до т.н. "сега" и как би трябвало да изглежда т.н. "сега" и да сравниш, дали това "сега" (по разчет) отговаря на действителното "сега". Това е характиристиката на подхода на британските анализатори, затова в техните разчети прилагат "дисконтовия" фактор. Поетапно (година за година) свеждайки, чрез дисконта те ще получат това "сега" и това е подход на дисконта ( те залагат 8,23 %, ако не се лъжа годишна ставка). А, в подхода на този разчет е приложена насрещната логика, т.е. чрез функция да доведеш т.н. "сега" до т.н. "утре"..(в продължение)
цитирай
8. sistemite - ( в продължение)....
31.10.2012 11:58
.... и как би следвало да изглежда това "утре", отчитайки редица условия от т.н "рискови" фактори. Такъв подход на "реала" се характеризира с използването на сложния лихвен фактор ( първи фактор) в периодика година по година... и така до годината в която се налага да спреш, тъй като възможностите ти вече са опряли в края на рамката от ограничителни условия. Тогава става ясно - можеш ли да осъществиш инвестиционните си намерения или напротив. Ето тук е отговорът на философията по подхода. Всеки "номинал" може да бъде оценяван по два характерни подхода : или чрез лихвен фактор - или чрез дисконтов фактор, т.е. логика на лихвата и логика на дисконта. Първата логика е на този, който взема пари за инвестицията и ги връща ( при договореност), а втората логика е присъща на този който ги дава и ги получава ( при същата договореност). Вторият разсъждава, че не ти е дал за 27 год. период тези - 8,61 млрд.лв, а ти е дал 13,5 млрд.лв и си ги търси, а първият разсъждава, че не взел 13,5 млрд.лв, а е взел 8,16 млрд.лв., но за 27 год. трябва да върне 13,5 млрд.лв. И тук двете страни срещат инвестиционния си интерес и (евентуално сключват договора). Всеки, обаче от тях прави разчети, на база инфлационен риск и пр.., като би следвало да залагат подсигуряващи индекси в горница( нещо като "да си вържат гащите"). Затова е и различието в схемите за погасяване на такива суми (анюитети), които всяка година се предвижват между първите и вторите, т.е. вторите ще "натискат" в договореностите да се приложи схема - първо да си съберат те по-голямата част от дължимата лихва и за сметка на главницата, а първите пък ги устройва по бързо сваляне чрез вноските по кредита на главницата. "Спорът" по схемите е в разликите (като сума пари) - дали ще са в полза на първите или вторите. Все пак годишните вноски практически са повечето съобразени с интереса на кредитора, тъй като той е в по-силната позиция на даващ пари, освен ако кредито- получателят не изгаря от желание да взема пари...( в продължение)
цитирай
9. sistemite - ...( в продължение)...
31.10.2012 13:09
А, в нашата дилема да има, да няма или да има, но къде стоителство на нови ядрени мощности става видно, че без кредитни пари - това няма как да се случи. Това означава, че при търсенето на кредитор (ако твърдо се реши с "да"), то в договарянето на заема, няма да сме в по-силната позиция.
Така, че връщайки се на подхода на британската HSBC - резюмирано може да се каже следното : изчислени са суми, които обслужват инвестиционно намерение по предназначение, но това следва да се разбира като обща парична маса - "номинала" (евро) вкл. и частта разсрочена във времето (това "утре", за което говорихме) = 10,35 млрд. евро, а не началната парична маса - "реала", необходим до пуск на АЕЦ-а в редовен производствен режим = ~ 6,96 млрд.евро, с НЕвкл. 2,74 млрд.евро лихви по кредита за 27 г. + 0,65 млрд. евро от разлики в прилаган подход ( в плюс-минус : дълг към ПариБа - 225 млн. евро, лихви по време на строителство ~ 1 млрд.евро, по-нисък р-р на собствен капитал по единия разчет спрямо този ~ 360 млн.лв., р-д персонал по време на строежа ~ 189 млн. и др.) т.е. 6,96 + 2,74 + 0,650 = 10,35 млрд. евро. На пръв поглед изглежда, че няма кой -знае, какви разминавания, но има смущаващи индикации по разчета на британците ( в общи линии са прави) но целта е да се докаже - не при каква цена този проект е възможен, т.е. при каква цена / 1 квт.ч. ел.енергия на "изхода" на АЕЦ-а за да се реши с "да" или "не" на такава инвестиция, а на каква цена е възможен - като първи извод , под "строгото" ограничително условие за възможен, но допустим и поносим инвестиционен ход. Тоест, може да се окаже, че е възможен, но недопустим и непоносим от държавата ни в близките примерно 5-8 години. Тогава, как да гласуваме Ние на Референдуми ? С вяря в "утрешния" ден или - без вяра за "светло" бъдеще. Ако Референдумите точно по такива въпроси се считат от някои за емоционално занимание, то да променим Закона за Референдуми и да правим такива и за Държавния бюджет и то всяка година, ..а ? ( в продължение)
цитирай
10. sistemite - ...( в продължение)...
31.10.2012 13:52
Кое (лично) ме смущава в доклада-анализ на HSBC Известни несътветствия. Пълво по обяснението, че 10,35 млрд. евро е ОБЩ номинал на инвестицията, тъй като може да се изтълкува и превратно, т.е. тепърва да теглим заем необходим (за начално вложение) в размер на ~ 6,0 млрд.евро (при каква лихва ?), вместо 4,176 млрд.евро. А, така се тълкува от някои среди. Второ, поради горното недообясняване на нещата се получава безмислицата, че общия размер на инвестицията (при кредитно бреме = 27 год.) няма да е 10,35 млрд.евро, а ще набъбне на над 13 млрд. евро, при анюитетни вноски ~ 750 млн.вече лв. на година. Такива вноски годишни не могат да се понесат и от 2 такива АЕЦ-а - всеки с мощност от 2000 МГвт ? Това трябваше бритавците да го обяснят изрично, че не става въпрос за подобно нещо и че това е просто се подразбира от дисконтовият им подход. Нормално е да си мислят, че Ние тези работи ги знаем, затова ? И специалистите у нас ги знаят, ама на Референдум не ходят само специалисти, а отиват да гласуват всички, имащи право на глас.
Второ, имам усещането за "попренатягане" на гайките ( преосигуряване) от страна на британската банка във връзка с размера на дисконтовия % (8,23). Дисконта не е типичен в приложението си, тъй като повече касае операциите по предварително погасяване на дълг, по-точно по частичните вноски ( за което длъжникът получава и бонус - отстъпка = нормативния за банката дисконтов %). При това "стандартно" положение всеки лихвен (при кредитора) % си има своя еквивалентен дисконтов %, НО винаги лихвения % е по-голям от дисконтовия %. Тази "гонка" за разлики ( за която говорихме по-горе) между кредитор и кредито- получател се дължи именно на тези два фактора (%). Обяснението е, че са трансформирали реалния лихвен %, отчитайки инфлационни и пр.. рискове, намерили са номинала (бъдещия) лихвен %, за този период от 27 г. и след това са извели размера на дисконта, който си е функция, вече на номиналния размер на лихвата. Да, обаче това означава......( в продължение)
цитирай
11. sistemite - ...( в продължение)...
31.10.2012 14:41
.... , че номиналния лихвен % е по-висок от дисконтовия, което значи, че "бая са се презапасили" британците, т.е. "бая" (значи прекалено висок) риск са определили за родната ни икономика и за хала на индустрията ни и за салда по външни търговии и пр.... и в резултат на това "неприличен" риск от инфлация - у нас. Друго обяснение може и да има, но аз си го разбирам, че са "ударили" сериозен акцент на - "рискова зона". Само, че Ние от своя страна, пък можем да си направим сметките и да си внесем корекцията ( в парична маса), след като решението ще е наше. Трето - усредняват се цени на различните у нас производители на други енергии, освен ядрена(атомна), поставят се в корелативно отношение, с цел корекция на цена от АЕЦ-а, но само Ние си знаем "хватките", които години наред сме си прилагали в тези ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове, вятърни, слънчеви, газови и пр... мощности и влиянието им върху "бадева" (надутата) цена на "микса". Как да го знаят британците, след като и Ние, даже още не сме разкрили въпросните "луфтове" и "интереси" ? А, това е резерв. Затова ще се чудите защо ДКЕВР се "стяга" отново да вдига цена на ел.енергията. Да, ама тя не е от инфлационен риск, и да е - не чак толкова.
По целта на този ,именно аналитичен разчет : Тя бе да се докаже, че при такава инвестиция в "реала" (начална) от 6,96 млрд.евро, както твърдят специалисти не може да се измъкне, да се "извади" и изплати от АЕЦ-а, без помощта на държавата (разбирай народа), ако не го натовариш с висока цена на 1 квт.ч енергия. Получава се "изключена" ситуация, при която такъв АЕЦ според своите възможности (върхов капацитет), трябва да работи с норма на печалба 55 % , и то да не остане нито един лв. от печалбата ( т.е. да си покрива разходите - само), да осигурява работа на ~ 3500 души, при което цената да бъде 7,4 ст./ 1 квт.ч. А, крайният потребител колко ще плаща ? А-а-а ! ДКЕВР да каже - не искам аз да го казвам.
Що се отнася до въпроса на кол "венцивалери 1951" за цената - ръст (динамика) на цени.(в продълж.)
цитирай
12. sistemite - .... ( в продължение)....Венци, задаваш въпроса : " защо не и цена/ квт.ч. 8,8 ст.....
31.10.2012 16:03
(става въпрос за цена на въпросния АЕЦ ) след 10 год.?" Може и да е толкова, може и да е по-вече (или по-малко) - трябва да я изчислим, но при съответни данни (прогнозни) за тренд и стойности на инфлацията в по-дългосрочен план. И до тези изчисления ще стигнем, но първо малко обяснения, по отношение на инфлацията, което пък ще стане утре, защото имам други належащи ангажименти.
Поздрави !
цитирай
13. анонимен - Анализ на друг проект
31.10.2012 21:21
1. Приемаме за цел на творбата анализ а не усвояване на едни пари за интернет пропаганда по повод референдума, които ЕЖК вече раздавали.
2. Данните за инвестицията не са от HSBC а от НЕК. Обснение от НЕК за произход и достоверност на тези данни няма. Разчитало се е да минат за сметка на HSBC, но и те не са вчерашни да си закопаят репутацията срещу два милиона евро.
3. Няма никаква разбивка каква част от инвестицията вече е направена, т.е. sunk cost а всичко се изчислява от нула. Без допълнителни разяснения не е невероятно да се окаже, че едни 1.6 млиарда евро дето се слагат в началото на проекта са вече изхарчените, но знайни и незнайни анализатори ги слагат като бъдещи разходи, че и кредити теглят за тях и лихви им начисляват.
4. Има едно-единствено официално число, 4 милиарда евро от 2006 година, без ескалация. При ескалация с тегловни коефициенти 0.4 руска инфлация, 0.3 българска инфлация и 0.3 инфлация в еврозона, спекулативно за 10 години след 2006 ги докарваме до 5.3 милиарда евро
5. Ескалация има и при цената на тока. Ако се смята вноска по заем за толкова години напред, някак странно звучи номинално постоянна цена на тока тоест непрекъснато намаляване през годините с учудващи темпове.
6. Още много неща има, но друг път, например същата система като сегашната за три десетилетия напред, има ли налични алтернативи за ток по 4.8 или 7.4 стотинки вместо сегашните по 12 и 17 ст etc.
цитирай
14. sistemite - Колега Анонимен, с удоволствие ще взема отношение по т.т. 1-6 от коментар 13....
01.11.2012 10:10
въпреки, че двуяко разбирам някои от изложените становища. Но , преди това нека приключа с продължението по ком.12 , към кол. "венцивалери 1951", където частично ще се дадат и отговори - по тези въпроси.
Ценовото равнище, поставено във функция на времето очертава тенденция. Един чувствителен дял от такава обща тенденция се дължи на "тихото" (бавно) обезценяване на парите, т.е. нарастването на цените е нормален, закономерен процес. Този процес е инфлация. Въпросът е дали инфлацията е стимулиращ фактор - за прогрес и развитие ? Зависи, от много неща. Първо - дали е контролиран процеса, т.е. създадени ли са икономически условия, предпоставки, регулаторни механизми и пр... за подобен контрол . А, това си е задължение на законодателната и изпълнителната власт в държавата. Ако този целия апарат (държавен) е изработил такъв механизъм, то инфлацията е под контрол, т.е. в така желаната стимулираща прогреса (развитието) роля или казано - икономиката отчита ефект. И тук, отражението във "философиите" на различните икономики : пазарната и централизираната планова. Ако оприличим този механизъм ( регулаторен), за който казахме на едно "клапанче", то би следвало да работи в "технологичен" процес, така : подгрята икономика - повишено налягане на цени (ценово равнище) - отново същото.... и така до момента, в който "клапанчето" центровано (да речем) на 3,0 % -отваря, "парата" се изпуска и се възстановява заложената, нормална ( по норма) 2,5 % -ова инфлация за разчетено налягане на икономиката. При пазарната икономика, където пазарите чрез търсенето и предлагането подгряват икономиката - е така. Този процес е по бързо оборотен, често повтаряем, по динамичен във времето. Дали, обаче при централизираната, планова икономика - е така. Да, почти същото, но с известни разлики в горния процес. Те са следните : "клапанчето" е по-яко, има предклапанна мембрана (управленска, властова, а не дай си и идеологическа). Ролята на тази мембрана е да задържа ( в продължение...)
цитирай
15. sistemite - ...( в продължение)...
01.11.2012 11:10
...за дълъг период ценовото равнище (да не допуска нарастване на цени), тъй като това не е в полза на властовия интерес. Икономиката (плановия пазар) трупа налягане, свръх подгряване, но "клапанЪТ" - държи здраво, защото е разчетен примерно при 15 %. Идва момент, обаче когато и мембраната и клапанът отварят и "със свирене" изпускат интензивно свръх- парата, че даже и "пръски"( разбирай преки загуби) от самата икономика. След което състоянието се възстановява, ...е..след нещото, оприличено на малка икономическа буря, НО всичко е по-тихо, спокойно... ,само дето икономиката е осъмнала с друго ценово равнище, т.е. появили са се новоотпечатани парични знаци (хартийки) с номинал = на 20 лв. (примерно), не, че до този момент не е имало такива, но тези бяха - новички. Хората им казваха - новото "20" (лв.). Ами цените ? Е, как парата е изпусната, напрежението е овладяно с помощта на "печатницата", цените (евентуално) съвсем леко корегирани, заплатите също ? Купувайте ! Ами ..Ний изкупихме всичко и ... сега по магазините няма. Е , как да има, след като трябва да правиш "алъш-вериш" (търговия) с други държави, че да избиеш разликите между новото "20" (лв.) и старото "20"(лв.) ? Обаче зависи, с кого търгуваш, и какво търгуваш ? Ако другия е по суровините и ако "клапанът" на икономиката му е по-як (да речем на 20 %, спрямо твоя на 15%) - то си на кяр, т.е. имаш шанс да изплуваш. Обаче, ако си имаш работа с търговски партньор от онези с "финните" клапанчета ( от 3 % -овите) - то си жив "зян". Освен, че ще ти изсмуче овеществения труд, ами ще те постави и в заробваща парична зависимост, колкото и приятел да ти е "суровинния" партньор дето природата дала, че дала. За него не е проблем да си позволи и по-як "клапан" от този, благодарение на природните си богатства, т.е. еднократно удряйки по инфлацията. ...( в продължение)
цитирай
16. sistemite - ...( в продължение)...
01.11.2012 12:05
Не оставайте с впечатление, че " суровинният" партньор си няма грижи. И той трябва да продава и го "топлят" реалните и сериозни платци, а не "бартерни" партньори от които инфлация не се държи под контрол. А, тези реално платежоспособните са онези с 3 % овите "клапанчета". Затова, едно време имаше т.н. "преводни" валути - преводна рубла и долар - по второто направление. Така в съотношения, според периодика, обикновено ~ 5 -годишна ( в унисон с 5- год. планове) се регулираха тези процеси вкл. инфлационните. Толкова по централизираната, планова икономика и инфлационния и отпечатък.
Друг е въпросът (пак свързан с инфлацията) - какъв тип икономика е тази - в прехода. Има елементи на пазарна, ама не са типични, има елементи на планова, субектно централизирана, които пък са типични. Е, каква е тогава ? Ами - преходна, само, че с индикации скоро да не завърши прехода, т.е. нещо като хибридна, но това не е точно формулирано, тъй като има икономически структури, които си работят на принципа на субектно централизиране, планиране, а има и такива, които се мъчат да я докарват до търсене и предлагане. Затова е никаква - такава икономика, т.е. икономика между два теоретични полюса (като тип), но по-лошо - под условие. Кое е подусловието ? Това, че едните икономически субекти са поставени във функция и зависимост от другите субекти. Да поясня : аргумент на тази функция са всички субекти на монополната икономика, значи икономиката на монопола. Ако тя стои по средата, между типизираната пазарна икономика и типизираната централизирана, планова икономика - то такова състояние е вид "образувание" (малформация, вид "изроденост"). Това състояние поставя под "арест" принципите на пазарната икономика и ги прави зависими от монопола. Което неминуемо в такива икономически взаимоотношения - води до концентрация на паричната маса в единични субекти, убива средния и дребния бизнес ( т.н. средна класа) и най-вече : диктува ценово равнище и % -та на инфлация. ( в продължение)....
цитирай
17. sistemite - ( в продължение...)
01.11.2012 12:59
И така "венцивалери" - не смяташ ли, че това горното е вече "страшничко" - за развитие и бъдеще на една икономика. Да говорим, че за сегашното състояние на стандарт, т.е. промяна на отношения на парични потоци и формиране на трендове на ценови равнища, от гледна точка нашата държавица, съотнесени, спрямо други държави - е виновна пазарната (свободната инициатива) икономика е НЕвярно. Вярното е, в изкривяването на принципите на тази икономика и приемането на демокрацията, в икономически аспект - не като "принципна" свобода, а като "принципна слободия". И така - конкретно - по въпросите на инфлация за влиянието и върху прогнозна цена, в частност на 1 квт.ч. ел. енергия, и какво отражение би дало върху този ( или подобен) икономически разчет :
Спор няма, че лихвата е функция на инфлацията. И двете неща се измерват с индекс ( може в % -но изражение или в числово, значи дялово, т.е. % / 100). Ако в годината в която е договарян кредита ( да речем при 4 %) този лихвен % е неговата реална стойност, то в някоя си година напред във времето, но до действието на срока по изплащането на целия кредит, този "реал" (р.л.%) ще приеме друга стойност в дадена (въпросна) година, т.е. ще му казваме вече "номинален" лихв. % ( н.л.% ). Да, абаче този р.л.% ще бъде "подяждан" (вид ико-корозия) в годините - напред в резултат на инфлация ( инфл. %), следователно във въпросната година, за която сме си набелязали, то вече р.л. % = (н.л.% - инфл.%), т.е. това значи = реалното намаление на покупателната сила на увелечената маса на парите по кредита ( до същата тази въпросна година). Да, обаче това е валидно, ако разсъжденията се свеждат само до годишна база, т.е. важат година за година, но има ли странични влияния , ако става въпрос за период ? Оказва се, че има. Иначе нямаше да го има един Човечец - Фишер, който пък става познат, чрез своята извлечена зависимост, т.н. ефект на Фишер. Та, той казва, че р.л.% е по-малък от (н.л.% - инфл.%), т.е. горното подлежи на корекция (за това - утре....)
цитирай
18. sistemite - (в продължение..) ......
02.11.2012 12:12
Тази корекция (ефект на Фишер) изглежда така : р.л.% = (н.л.% - инфл.%) / 1 + инфл.%. Оттук, чрез преоразуване, пък можем да извлечем стойностите на н.л.% или номиналният лихвен % - н.л.% = р.л.% + (р.л.%) х (инфл.%) + инфл.%. Това, казано с други думи означава, че лихвеният % в бъдеща си някоя година, освен, че е натрупал върху "гърба" на сегашния(началния) лихвен % инфлацията, но и допълнително е отчел натрупвания от дребни частици инфлация - от самата инфлация, (т.е. делта инфл.%). И тук, нека конкретно да сметнем, какво натоварване ще "повлече" след себе си инфлацията ( подчертавам - прогнозно) при следните изходни данни : приемаме 4 % р.л. год. и инфл. год. = 3 % да речем, тъй като ако "хвърлите едно око" на отчета на НСИ (за инфлация по години, за последните 12 г. на база индекс на потр цени) може и леко да Ви се завърти главата, особено в год. 2000;2007;2008, така, че 3% инфл. е мин. възможен (обещаващ) % за прогнозен разчет. При тези начални данни - през първата година (2015 - год. пред пуск на АЕЦ), то н.л.(коеф.) = 0,04 + 0,04 х 0,03 + 0,03 = 0,0712 (т.е. = 7,12 %). Това е в края на първата година. Следващата година е вече с този "старт" и в края на следващата година (втора от началото) - то н.л. (коеф.) = 0,0712 + 0,0712 х 0,03 + 0,03 = 0,10336. Тогава да извлечем нарастването за всеки две съседни години - от край на предходна до край на текуща или = 0,10336 - 0,0712 = 0,03213 (т.е 3,213 %). Сега можем да се върнем на икономическия ни разчет (от тази публикация) от който става ясно, че при кредита (за 27 г. период на погасяване в условие на 4% лихва) и при начална цена (стартова за първата година от експлоатационния период) от 4,8 ст/ 1 квт.ч. на изход на АЕЦ-а - то същия (при тези условия) е невъзможен, като инвестиция и то без отчетено влияние на инфлация от тези прогнозни 3%. Да уважим, обаче мнението на тези, които се съмняват и да предположим, че ще "става работата". Как ще расте тази цена инфлационно и как ще расте цената "микс" (на гишето).......
цитирай
19. sistemite - ( в продължение...) ..на гишето..
02.11.2012 13:43
там където плащаме. Значи 1 квт.ч. на АЕЦ-а и 1 квт.ч. на гишето при цена с отчитане на инфлацията. Да работим през период от 5 год. Първо - на АЕЦ-а : края на 2015 год. - 4,8 ст./квт.ч.; 2016 год. = 4,8 + 4,8 х 0,03213 = 4,95 ст.; 2021 год. 2021 г. - 5,72 ст.; 2026 г. - 6,49 ст.; 2031 г. - 7,26 ст. ; 2036 г. - 8,03 ст.; 2041 г. - 8,80 ст. ; 2043 г. - 9,11 ст. /квт.ч. ( изтекли са 27-те год. от началото) . Тези са инфлационните цени, неприятно, но не чак стряскащо, тъй като инфлацията "играе" и от двете страни на уравнението и откъм страна на приходи, но и откъм страна на разходи ( в случая частично и по отношение на размер на работни заплати и пр....и въпреки това остава една разлика в полза на брутна печалба от икономическа дейност (разбирай бизнес), стига "бизнесът" да бъде лоялен към наемния труд, при формиране на трудовото му възнаграждение.
Второ - цена на (гишето, и то без ДДС), т.е. за краен потребител : края на 2015 г. ~ 18,0 ст./ квт.ч. уср. ; 2016 г. = 18,0 + 18,0 х 0,03213 = 18,57 ст.; 2021 г. - 21,46 ст.; 2026 г. - 24,35 ст.; 2031 г. - 27,24 ст.; 2036 г. - 30,13 ст.; 2041 г.- 33,02 ст.; 2043 г. - 34,18 ст./квт.ч. ( изтекли 27 год. от началото). Тези са инфлационните цени "микс" за плащане (на гишето) без ДДС-то.
Да , обаче (при условията на заданието) тази цена от 4,8 ст. /квт.ч. е невъзможна за такава инвестиция, т.е. - не стига. АЕЦ-ът, даже и няма да "тръгне", и да тръгне още на първата година ще заседне в "блатото" на финансовия дълг и тогава ще стане ясно, че може да се измъкне и да работи при начална цена на 1 квт.ч.(стартова за 1-вата год.) = 7,40 ст./квт.ч. Да отчетем тогава инфлацията, т.е. да крегираме тази стойност : Първо цена на АЕЦ-а - 2016 г. (стартова) -7,40 ст.; 2020 г. - 8,59 ст.; 2025 г. - 9,78 ст.; 2030 г. - 10,96 ст.; 2035 г. - 12.15 ст.; 2040 г.- 13.34 ст; 2043 г. - 14,05 ст.; (изтекли 27 год. от началото). Такива цени отчита ивфлацията, в случая от 3% в ср.год. размер за периода. Остава да видим и за цена на гишето....
цитирай
20. анонимен - ( в продължение..)
02.11.2012 14:58
Цена, прогнозна за краен (масов) потребител, с отчетено инфлационно въздействие, т.е. цена на енергиен "микс", при изричното условие за "затягане" ценовия колан на останалите енергопроизводители на - водни, топли, зелени, "пембяни" и пр... енергии би изглеждала по години така:
2015 г. - 21,0 ст.; 2020 г.- 24,31 ст.; 2025 г.- 27,62 ст.; 2030 г.- 30,93 ст.; 2035 г.- 34,24 ст. и .... т.н. Следва да се отбележи, че през началните години от 2016 г. до 2020 г. с такава "микс" цена ще се провокира известен ценови "недостиг" по отношение на въпросния АЕЦ, поради което ще се посегне на част ат амортизационните отчисления, но по-добре така, отколкото увеличение на крайни цени, с оглед компенсиране на трудностите, породили се и оказали влияние върху цената "микс" от въпросния (бъдещ) АЕЦ.
цитирай
21. sistemite - мой пропуск - ком. 20 е отчетен, като "анонимен", всъщност.....- не е ...
05.11.2012 10:25
тъй, като е продължение на предишния мой коментар. В отговор, обаче на действителния "анонимен" под ком. 13 - Отговор : Това е само един анализ, от друга гледна точка. Нищо общо няма с подмяна на цели, т.е. НЕ цели провеждане на интернет - пропаганди във връзка с предстоящ Референдум, още по-вече пък усвояване на пари, значи изпълнение на поръчка, срещу заплащане. Нямам нищо общо с трибуквени абревиатури, от АЕЦ, "БЕЦ", ВЕЦ....ТЕЦ, "МЕЦ" ... и цялата азбука ... до ЯЕЦ. Единственото общо е - "гишето" на което си плащам сметката за ток. Това първо - и.. второ - нямам връзка с политически централи и пр...и единственото общо е - "урната", където пускам бюлетина по време на редовни избори. Но тук, в случая се крие по-дълбокия въпрос, свързан с основен принцип на демокрацията и защита на този принцип. И тъй като този Референдум бе предизвикан по недопустим по Конституционна основа, въпрос и по нататък бе донатрупана грешката в тълкуването и подхода, съгласно пък един Закон за референдуми, който е недоогледан и допуска въпроси от естество, които са прерогатив, право и пр...на Изпълнителна власт, да се поставят в отговорност на суверена, то считам, че това атакува именно демократичния принцип, изопачавайки го. И понеже не желая да се случва така, този път ще се разминем с "урната", още по-вече, че какъвто и отговор да се даде на въпрос от пожелателен характер, то и отговорът ще бъде пожелателен, тъй като не предпоставя (даже и) срока на валидност. Тоест (примерно) ... "съгласен ли съм (или не съм) за развитие на...., АМА докога ?
По отношение на тези "изхарчени" 1,6 млрд. евро имам известни резерви, дали вършат (или пък не вършат работа), но факт е, че са прахосани. Защо ? Едни пари, като инвестиция, ако не са вложени в подходящия момент (време), съобразно подходящия разчет и договорености са нищо друго освен "изхабена", пропусната полза ( принадена стойност), т.е. можем да ги отнесем в графата "морално - загинали" от финансова гледна точка. ( в продължение).. Кой е ....
цитирай
22. sistemite - ( в продължение)....
05.11.2012 10:56
Кой е причинител за "моралното" загиване на тези пари ? Естествено, че времето, то ги е "смачкало". Колега Анонимен, никой не си купува газово устройство (да речем) за лек автомобил първо- при условие, че няма пари за покупка на автомобил, но се надява да събере в близките 6-7 год., че да си купи и след това да си монтира газавата уредба и второ - дали пък през това време няма да му дойде на акъл да си купи, не "бензинка" , а "дизел". Идентична ситуация... след като правиш такъв ход на първоначална инвестиция от 1,6 млрд. евро и се точиш от 20 год. да си строиш АЕЦ- Белене, защо не си го реализирал ? Ами, ако се окаже, че при сертифицирането за продължаване на строежа, пък изграденото до момента не отговаря на изискванията поради "стареене" и пр.... и е изгубило част от своите "строги" ( по изисквания) характеристики ? Това да не е "шкембеджийница", че вложеното (авансираното) долу-горе да се приеме за годно ?. Затова, след експертиза, може да се говори, дали тези средства в един - вече работен икономически (детайлен) разчет, следва да се включват в сметките или не, или каква част може да се признаят.
По отношение на загатнатите тегловни коефициенти се подразбира, че в инвестицията участници могат да бъдат : руската страна, българската и трета с европейско участие. Да, прав си, но гаранцията, че това ще е бъдещ АЕЦ под контрола на българската държава, най-малко контролните права по инвестиционния пакет - къде са ? Те са в кредита, в който трябва да участвува и българската страна нали ? Или в собствения капитал, като източник на финансиране на проекта, но след като държавата ни ги няма ? ( или ги има - пък си "трае" - така ли да се разбира - едва ли ?). Категорично съм против, като лично мое мнение, че всеки, който има парите, без значение кой и откъде е да си строи АЕЦ в Белене, когато ме скимне, т.е. частна инициатива, като че ли част от територията на държавата ни е "бащиния по наследство" на въпросния частен инвеститор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sistemite
Категория: Политика
Прочетен: 251638
Постинги: 70
Коментари: 122
Гласове: 566
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031