Постинг
15.11.2012 15:44 -
АЕЦ-нови мощности в Козлодуй. Методология на финансово-икономическата рамка
"РАМКАТА"
или
(допустимите референтни стойности)
Главната цел на публикацията е : чрез изложената по-долу методология, да се извлекат и формулират зависимостите и функционалните връзки между показателите или параметрите, изграждащи ограничителната финансово-икономическа рамка, т.е. допустимите "референтни стойности" за ефективно икономическо поведение на една нова мощност. Това да даде възможност за разработването на варианти на икономически разчети, съгласно изискванията за ефективност и целесъобразвост.
Предмет на горното, в случая е инвестиционно намерение за изграждане на нови ядрени мощности на площадка на АЕЦ-Козлодуй.
Условия и особености на разработката :
1. Да се удовлетворят изисквания за универсалност (общовалидност) на формулировките и след това, да се отчитат съответните специфики, т.е. за различен капацитет на мощностите - 500 мгвт. или 1000 мгвт. или 1200 мгвт. или пък 2000 мгвт.
2. Успоредно с горното, с цел проверка и сравнимост да се онагледи с конкретен пример валидността на зависимостите, примерно за т.н. 7-ми блок на АЕЦ-Козлодуй с номинална мощност = 1200 мгвт.
3. С оглед изготвянето на окончателните аналитични разчети за ефективност и вземане на решения по целесъобразност за изграждане на нови мощности да послужи по-скоро като модел (скелет), съобразявайки прецизирането му с по-пълен и точен обем на цялата база начални данни ( по условие). Такава ще е и задачата на всички оторизирани консултанти по проект за нова мощност в Козлодуй, т.е. разчети и доказателства за ефективност на подобно инвестиционно намерение. ("Уестингхаус" и ... др.)
4. Тази публикация не е по нечие задание или поръчка и няма връзка (т.е. официализация) чрез НЕК, БЕХ, АЕЦ-Козлодуй и пр.... структурни и други обществено- политически субекти.
5. Поради липса до момента на публикувани разчети за нови мощности и намерения за реализация на подобна инвестиция (а , такива трябва да има, след като ще има и Референдум по тези въпроси) - то са използвани и техники на моделиране, целящи ограничаване на грешка в прогнозните изчисления.
а л г о р и т ъ м
Първи набор на означени величини :
- М = мощност по номинал - в (мгвт.) ;
- М1 = мощност по номинал - в (млн.квт.) ;
- Е = количество произведена ел.енергия по номинал - годишно - в (млн.квт.ч.) ;
- Е1 = ефективно к-во ел.енергия произведена - годишно в (млн.квт.ч.) ;
- К1 = коеф. на използване на инсталирана мощност,при- емаме = 0,96 ;
- К2 = коеф. на носене на ном. товар (пл. год. ремонти),
приемаме = 0,95 ;
- Ц = цена (единична) на ел.енергия на изход на новата мощност, т.е. цена на / 1 квт.ч. - ( лв.) ;
- ПР = годишен обем на приходите, прогнозирани от по-
стъпления при реализация на ел.енергия от нова-
та мощност - в (млн.лв.) ;
- Р = общ годишен размер на разходите, прогнозирани
при действие на мощността - в (млн.лв.). Разче-
тени на база емпирична структуризация на подоб-
ни мощности, при следните дялове :
- Р1 = год. разходи по управление на ядрено гориво - дял = 0,25 . Р (т.е. 25 % от общия размер на разходите) - в (млн.лв) ;
- Р2 = год. разходи по експлоатация и поддръжка на ядрената нова мощност - дял = 0,12 . Р ( 12 % от Р) - в (млн.лв.) ;
- Р3 = год. разходи по съхранение на ядр. отпадъци и изв. от експлоатация - дял = 0,13 . Р (13 % от Р) - в (млн.лв.) ;
- Р4 = год. разходи по амортизационни отчисления - дял = 0,2 . Р (20 % от Р) - в (млн.лв.) ;
- Р5 = год. разходи персонал и соц. осигуряване - дял = 0,28 . Р . К3 ( 28 % от Р, но корегирани с коеф. К3(индекс) = специфичен, индекс на зависимост от мощност, респективно численост на персонала и ср. разход на 1 заето лице) Това ще стане ясно по-нататък в анализа, чрез коментар и примери.
- РК = год. разходи (капиталови) по обслужване на инвестиционното намерение с реализацията на новата мощност - в (млн.лв). Тази величина ще е неизвестна до определен момент от икономическия разчет. Тук се нуждаем от уточняващ коментар :
Стойността (размерът) на РК е изключително важна за гарантиране на възможности за изплащане и погасяване на заемни (кредитни) средства, без които вероятно не можем да "минем" при реализация на проекта за нова мощност. Същата следва да бъде поставена (за нуждите на разчета) във зависимост от двата аргумента : мощност М1 (млн.квт) и цена Ц (лв./квт.ч.), с цел търсейки универсалност на методиката, т.е. да важи за различни М1 и Ц. Преди това, обаче ще е необходимо да извлечем диапазонът на финансово-иикономическата рамка или :
- Д. р.к. = диапазон на фин. рамка, или възможните, допустими референтни стойности (пари, с които можем да разполагаме годишно за обслужване на заем и интереси на привлечения капитал ( чужди инвеститори, акционери и пр...) - в (млн.лв.) ;
- Н1 = приета норма на рентабилност = 0,2 . Р ( 20 % начислени върху Р ) ;
- Н2 = прогнозна норма грешка = 0,011 . Р ( 1,1 % начислен върху Р) ;
Дотук, бе първият набор от означени величини. Нека пристъпим към извличане на функционалните зависимости (формули, означени с ф(№)) :
ф(1) = М1 = 1000 . М дименс. - в (млн.квт) ;
ф(2) = Е = М1 . 24 часа . 365 дни - в (млн.квт.ч.) ;
ф(3) = Е1 = Е . 0,5(К1 + К2) = 0,955 . Е - в (млн.квт.ч.)
ф(4) = Е1 = М1 . 24 . 365 . 0,955 = 8365,8 . М1
първа зависимост : Е1 = 8365,8 . М1 - в (млн.квт.ч.) ;
ф(5) = ПР = Е1 . Ц - в (млн.лв.) ;
втора зависимост : ПР = 8365,8 . М1 . Ц - в (млн.лв) ;
Дотук са представени две зависимости, като при втората обема на приходите е функционално аргументиран от мощност и цена. Да извлечем и зависимост на приходите от гледна точка на нормата на рентабилност и общите разходи, след което да структурираме и разходите - по елементи :
ПР = Р + Р(Н1 + Н2) = Р(1 + 0,211) =
ф(6) = ПР = 1,211 . Р - в (млн.лв) ;
трета зависимост : Р = ПР / 1,211 - в (млн.лв.)
Тогава, структурните разходи ще придобият следните формулировки :
ф(7) = Р1 = 0,25 . ПР / 1,211 = 0,206 . ПР в (млн.лв.)
Р2 = 0,12 . ПР / 1.211 = 0,100 . ПР ---"-----"---
Р3 = 0,13 . ПР / 1.211 = 0,107 . ПР ----"----"---
Р4 = 0,20 . ПР / 1.211 = 0,165 . ПР ---"----"-----
Р5 = 0,28 . К3(индекс) . ПР / 1,211 =
= 0,231 . К3 . ПР --------"---"--
ф(8) = Р = 0,206. ПР + 0,100. ПР + 0,107. ПР +
+ 0,165. ПР + 0,231.К3 =
= ПР.( 0,206 + 0,100 + 0,107 + 0,165 + 0,231.К3) ;
четвърта зависимост : Р = ПР.( 0,578 + 0,231 . К3 ) в (млн.лв) ;
Можем да пристъпим вече към дефиниране на контура на ограничителната рамка - (диапазона)= Д.р.к. :
ф(9) = Д.р.к. = ПР - Р = ПР - ПР.( 0,578 + 0,231 . К3 ) =
ПР.( 1,000 - 0,578 - 0,231 . К3 ) =
ПР . ( 0,422 - 0,231 . К3 ) или това е :
пета зависимост : Д.р.к. = ПР.( 0,422 - 0,231 . К3 ) в (млн.лв.)
Тази зависимост отразява връзката между възможния диапазон в който можем да се "движим" и да разчитаме за допустими и постижими парични потоци. Проблем до този момент от алгоритъма създава единствено недефинирания коеф. К3, наречен "индекс". Затова да коментираме :
Този К3(индекс) е свързан с разхода Р5, т.е. разходи за персонала и соц. осигуряване или какъв е прогнозния дял на тези разходи в общия размер разходи за дейността на новата мощност. Той - по същност е коректив и цели да постави тези разходи (Р5) във функция на мощността (от една страна) и числеността на персонала при относително отчитане на постигнат ср. разход на 1 заето лице. Това е продиктувано от недопустимост на разминаване на разход на 1 лице при новата мощност, спрямо другите мощности в АЕЦ-Козлодуй, тъй като следва да има съпоставимост, както и по отношение и на самата численост. След "техники" на моделиране произтича извода, че ако ср. номинална стойност е = 0,28 от Р (според уср. мощност), - то - с промяна на мощността (т.е. при друга мощност) числеността на персонала не следва пропорционална промяна. Това означава, че функционалната зависимост не е линейна, а сложна функция и то ограничена от рамкови граници, както по отношение на мощности, така и по отношение на разходи (Р5), респективно разчетна численост на персонала. Ако спазим изискванията за унивелсалност на този разчет, то моделирана стойността на К3 ще удовлетвори горното, чрез следната функция :
ф(10) = 1 / извлечен "корен" 6-ти от (М1 - 0,4174) ;където
М1 е в (млн.квт.), а 0,4174 е "рамкова константа",
играеща роля на универсален ограничител. Това ще стане ясно по-долу, с конкретния примерен
разчет за евентуален 7-ми блок Козлодуй с мощност = 1200 мгвт.
Така представена ф(10) е дробно число - в числител = 1-ца, а в знаменател (М1 - 0,4174), но след коренуване ( корен 6-ти). С получения резултат за К3 се внася корекция в Р5, т.е. проектните разходи за персонал и соц. осигуряване.
В следващата част на методологията вече започва да играят важна роля субективните фактори, т.е управленските решения. Става въпрос за определянето на размера на частта от Д.р.к. възможен за диспозиция ресурс, обезпечаващ заемни (кредитни) задължения, бюджетни (?), инвеститорски (привлечен) и "спешно-рисков" резерв. Тоест, говорим за величината РК (вж.по-горе). Предвид тежест от кредитно бреме, предвид и това, че мощността е нова и перспективна за държавата, предвид това, че държавата ще участвува като принципал (чрез носител - държавна стопанска структура) и пр ... аргументи - то, следва и "промоционално" управленско отношение, т.е. по-голямата част от Д.р.к., вече като РК да се "хвърли" по основното и най- опасно направление, именно кредитното. Затова, нека приемем :
- Н.к.н = норма по направление = 0,75 от Д.р.к. ( 75 % от разполагаемите средства в Д.р.к. Все пак останалите 25 % нека да представляват другата част, т.е. да я наречем :
- Н.о. = норма остатъчна (облегч. данъчни задължения и резерв за ползуване - по преценка на управ. тяло.
Тогава :
ф(11) = РК = 0,75 . Д.р.к. - в (млн.лв.) или
= РК = 0,75. 0,422 ПР - 0,75 . 0,231 . ПР . К3 =
= 0,317 ПР - 0,173 ПР . К3 =
= ПР ( 0,317 - 0,173 . К3 ) -в (млн.лв) ;
Влагаме формулировката за К3 и извличаме последната шеста зависимост :
РК = ПР. ((( 0,317 - 0,173 .( 1 / корен 6-ти (М1 - 0,4174)))
или :
РК = 8365,8 . М1 . Ц . ((( 0,317 - 0,173 . (1/ кор.6-ти(М1 - 0,4174)))
Това уравнение при различни варианти на мощност (М1 в млн.квт.) и цена на 1 квт.ч. ел енергия произведена на изход на новата мощност (Ц в лв.) гарантира тези средства (РК в млн.лв.), според целите, описани по-горе.
Това е методологията на РАМКАТА и дали на някой му се иска или не, от нея не може да се "избяга" лесно, при условие, че желае да строи нова мощност - независимо къде, но не и без значение - кога. Тъй като има и инфлационни рискове ( които пък, обяснихме подробно в коментарите по предишната публикация - за АЕЦ Белене.)
Следва, по-долу да проиграем ( с пример) един от възможните варианти за инвестиция на нова мощност, примерно като т.н. 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй с изграждане на тамошна площадка и инсталиране на мощност М = 1200 МГВТ и в случая да не "обременяваме " цената на ел.енергията ( на изход на мощността), което ще се отрази и на цената "микс" за масовия потребител, - то - да приемем цена / 1 квт.ч. Ц = 4,8 ст = 0,048 лв./ квт.ч.
Да проверим действието на зависимостите (от първа до шеста), след което да изработим възможните схеми за инвестиционни намерения, с оглед оценка за ефективност и целесъобразност.
При горните изходни данни - стойностите са следните :
М1 = 1,2 млв.квт. ; Ц = 0,048 лв./ 1 квт.ч. ;
Е1 = 8365,8 . 1,2 млн.квт. = 10 039 млн.квт.ч. ;
ПР = 10 039 . 0,048 лв. = 481,87 млн.лв. ;
Р = 481,87 / 1,211 = 398,0 млн.лв., разпределени както следва : Р1 = 0,206 . 481,87 = 99,26 млн.лв. ;
Р2 = 0,100 . 481,87 = 48,19 млн.лв. ;
Р3 = 0,107 . 481,87 = 51,56 млн.лв. ;
Р4 = 0,165 . 481,87 = 79,50 млн.лв. ;
за Р5 - първо да изчислим индекса К3 (коеф.) т.е. :
1. намираме разликата = М1( в млн.квт.) - 0,4174 =
= 1,2 - 0,4174 = 0,7826 ;
2. извличаме корен 6-ти от 0,7826 = 0,9597 ;
3. намираме отношението 1 / 0,9597 = 1,042 ; т.е.
К3 = 1,042 ; то
Р5 = 0,231 . 1,042 . 481,87 = 116,0 млн.лв. ;
Възникнала "грешка" от закръгления по-малка от 1 % ;
Р = 481,87. ( 0,578 + 0,231 . 1,042 ) = 481,87 . 0,819 =
= 395 млн.лв. , т.е. горната стойност на Р корегирана с допустимата "грешка".
Д.р.к. = 481,87 . (0,422 - 0,231 . 1,042) =
481,87 . 0,1813 = 87,36 млн.лв. значи рамката определя диапазон = 87,36 млн.лв. Тогава да изчислим и :
РК = 0,75 . 87,36 млн.лв. = 65,52 млн.лв. Да го изчислим и по общата крайна формула( шеста зависимост) :
РК = 8365,8 . 1,2 . 0,048 . 0,136 = 65, 53 ; Приемаме
РК = 66 млн.лв.
Какво представлява тази сума ат РК = 66 млн.лв. от нашия конкретен пример. Сумата произтича, като следствие на комбинацията от 1200 мгвт. мощност ( не друга) и в същото време от цена / 1 квт.ч. от 0,048 лв ( 4,8 ст.:квт.ч. - а, не друга). Това са пари ,които ни дават възможност да кандидатствуваме за заем (кредит), т.е. да си "купим" пари, с които пък ще си изградим и инвестираме новата мощност. Да видим колко са те и как да ги сметнем, а и при какви условия :
1. При инвестиране в дългосрочен план има "известни" норми , т.е. ако експлоатационния срок на мощността е дълъг, то следва и един по-разумен срок за погасяване на възникнали договорени задължение по даден заем. Такава норма (неписана), но често прилагана е :
норма = 1/3 от експл. срок, т.е. в нашия случай да заложим 60 год. експл. срок, то 1/3 х 60 = 20 години.
2. Преговаряме с кредитора (някоя си банка) и става ясно, че можем да стигнем до договореност при 4% год. лихва.
3. Доказателство за надеждност пред кредитора са именно тези 66 млн.лв.
4. Предварително сме си направили сметката ( а, и кредитора също си е направил сметката), че това "упражнение" между двете страни по договор ще го правим за 20 год., като в края на всяка година (от тези 20 г.) ще правим вноски, т.е. ще си обслужваме коректно дълга - значи главницата + лихвите.
5. Тоест вноската годишната е т.н. анюитет, който в нашия пример е = РК = 66 млн.лв. Тогава за 20 год. =
66 млн.лв. х 20 год. = 1320 млн.лв.(1,32 млрд.лв).
6. Тогава колко ще е главницата или какви пари да искаме от кредитора, като заем за стартово вложение по инвестицията ? И каква е сумата която ще ни начислят - като лихви ? Нека я изчислим :
- К осн. = основата на кредита (главницата)
При сложен лихвен декурсив , то :
0,04 . 2,19 . Косн. = 66 млн.лв. . 1,19 (формулата е описана в предишната публикация- повод Белене), оттук :
Косн. = 66 . 1,19 / 0,04 . 2.19 = 78,54 / 0,0876 =
Косн. = 896,6 млн.лв. (главница)
Лихви = 1329 млн.лв. - 896,6 = 423,4 млн.лв. (пихви)
Казано с "думи прости" : "теглим" 896,6 млн.лв. кредит, Той (кредитора) ни "товари" с още 423,4 млн.лв. отгоре и за 20 год. трябва общо да му върнем 1,320 млрд.лв. Значи, че "живи-умряли" всяка година трябва да му гарантираме плащане на 66 млн.лв. При правилни разчети това не е толкова "стряскащо", ама при неправилни ?
И тук опираме до съдружната форма на инвестиционен процес. Следва да конструираме участниците (ако не е по силите ни сами да се справим) или т.н. ко-инвеститори, съответно и дяловото им участие в подобни структури. Тоест, какви са възможнете схеми и от многото възможни схеми, кои са допустими и пр... вече въпроси на управлението на новата мощност, значи въпроси на управленски решения. Тези решения, вече "вмъкват" субективния фактор.Прилагайки различни варианти на съдружно участие целта е да "сглобим" работеща схема за дялове върху собствеността - по новата мощност. От гледна точка на нашия интерес (БГ - страна) най- добре би било да държим контрола с 51 % дял върху стойността на инвестиционния пакет, срещу 49 % дял на външно участие ( друг инвеститор, като 2-ра или 3-та страна по - процеса). Но трябва да знаем, т.е. да остойностим нашите -БГ страна възможности.
1. В общата акционерна (или друга структура), то можем да запишем = актив от 0,51 х 896,6 млн.лв. = 457,27 млн.лв. от източник заемен капитал.
2. Възможност от източник собствен капитал. И тук е особеността : Казахме, че АЕЦ Козлодуй е с предпоставки за предимство при изграждане на нова мощност на тамошна площадка, тъй като инвестиционните средства, освен по първото предназначение (за ядрена мощност) са веобходими и по второ предназначение, именно разходи за подготвителни дейности ( инфраструктурни, обсружващи, спомагателни , осигуряващи и пр....) Ако се доверим на един проекто-разчет на АЕЦ-а , публикуван в Нета, то тези авансирани, налични (имащи ги вече) вложени и реализирани дейности са в размер на ~ 2200 млн.лв.(2,2 млрд.лв.). То, сумарния дял :
3. дял - БГ страна = 457,27 + 2200 = 2657,27 млн.лв.
Тогава да "сглобим" първа схема :
След като 2657,27 млн.лв. са = 51 % дял от общия
размер (100 %), то другия участник(ци) следва да покрият с вложени средства ( вкл. поет ангажимент към задължението) = 2553,06 млн.лв. до общия размер, който е = 2657,27 + 2553,06 = 5210,33 млн.лв. (5,21 млрд.лв.). Като методология да покажем как са разпределени дяловете.
Участници : БГстрана + Друг инвеститор = 51 % към 49 %
По размер на заемен капитал :
- БГстрана = 0,51 х 896,6 = 457,27 млн.лв.
- Друг инв. = 0,49 х 896,6 = 439,33 млн.лв.
По размер на собствен (привлечен) капитал :
-БГстрана = 0,51 х 4313,72 = 2200 млн.лв.
- Друг инв. = 0,49 х 4313,72 = 2113,72 млн.лв.
ОБЩО :
- БГстрана = 457,27 + 2200 = 2657,27 млн.лв.
- Друг инв. = 439,33 + 2113,72 = 2553,06 млн.лв.
Общ размер на начална инвестиция = 5210,33 млн.лв. или = ~5,21 млрд.лв.
а) 5,21 млрд. лв = 2,672 млрд. евро.
Общ размер на номиналната инвестиция (вкл. бъдещия период) = 5210,33 + 423,4 млн.лв. (лихви) = 5633,73 млн.лв. или = ~ 5,64 млрд.лв.
б) 5,63 млрд.лв. = 2,89 млрд. евро.
Извод : По тази схема №1, при 51% дял за БГстрана, към 49% за Друг инв.,при 1200 мгвт. мощност, при цена = 4,8 ст./1 квт.ч., при заемен капитал от 1,32 млрд. лв. за срок 20 г. то централата (новата мощност) за да не се "разкапе" още в началото на експлоатация - трябва да струва 2,89 млрд.евро. Съмнително евтино, като че ли ? Това. трябва да го кажат специалистите. От къде да си купим и инсталираме такава нова мощност ? Ако се окаже, че няма такива мощности на такава стойност, то БГстрана (разбирай държавата) трябва за донажда пари ( от "скътаните", ама дали пък има такива пари ? Или да отиде на вариант да увеличава цена на ел.енергия на изход на тази мощност, което пък ще "повлече" увеличението на крайната цена за масов потребител ( а и за бизнеса). Ако се изпадне в подобно положение, то следва да потърсим и друг участник да се включи в инвестиционния процес, но ще се "простим" с дял от 51% за БГстрана, т.е. губим контрола върху дейността ? И се налага да прибегнем до друго структуриране на съдружната съсобственост - в дялове - по Схема №2 (примерно). Да видим участниците (вкл. и в по реален образ) :
Участници : 34% дял БГстрана ; 33% дял Руска страна(примерно) ; 33% Евространа ;
По размер на заемен капитал :
- БГстрана = 0,34 х 896,6 млн.лв. = 304,85 млн.лв. ;
- Рус.страна = 0,33 х 896,6 млн.лв. = 295,88 млн.лв ;
- ЕСстрана = 0,33 х 896,6 млн.лв. = 295, 88 млн.лв. ;
По размер на собствен (привлечен) капитал :
-БГстрана = 0,34 х 6470,6 = 2200 млн.лв. ;
- Рус.страна = 0,33 х 6470,6 = 2135,3 млн.лв.
-ЕС страна = 0,33 х 6470,6 = 2135,3 млн.лв. ;
ОБЩО :
-БГстрана = 304,85 + 2200 = 2504,85 млн.лв.
- Рус.страна = 295,88 + 2135,3 = 2431,18 млн.лв.
- ЕС страна = 295,88 + 2135,3 = 2431,18 млн.лв.
Общ размер начална инвестиция = 7367,2 млн. лв. =
а) 7,4 млрд.лв. = 3,8 млрд. евро ;
Общ размер на номинална инвестиция (вкл. бъдещ период) = 7367,2 + 423,4 = 7790,6 млн.лв. =
б) 7,8 млрд.лв. = 4,0 млрд.евро ;
Извод : тази Схема №2 е по-вероятно възможна при запазване на същите дадености - по-горе (мощност, цена, кредит). Възможна е и допустима, НО дали е изгодна, т.е. дали защитава интересите на всички участници ? Определено за БГстрана-та е изгодна, поради това, че е минимално натоварваща. Дали, обаче е така за другите две страни (съинвеститори) ? Спорен въпрос (на "кантар") по отношение на Рус.страна : вероятно за Рус.страна ще е изгодно, тъй като има и следствени интереси, които са технически и технологично обвързани с новата мощност. Това от едната страна, и от друга, като производител на ядрената мощност, срещу сумата на равностойност си подсигурява и кредитно по гляма доходност, без да излага парите си на такова, все пак рисково начинание.
За третия партньор, обаче не е така. Интересът му не се покрива от подобна инвестиция, съобразно размера на сумата, която влага и чаканата в резултат на експлоатация от самия него - рентабилност. Такъв съинвеститор трудно ще се появи, освен ако преговаряйки с държавата (БГ) не се открият и предоставят странични "корелативни" биснес партньорства и политики в други сектори на икономиката ни. Това е така, тъй като дори и да увеличим цената на 1 квт.ч., дори и да "жертваме" част от амортизациите, дялово полагаща му се средствата които би вложил ( в размер на = 2,43 млрд лв. = 1,24 млрд. евро), не се оправдават, не се рентабилизират. В друго начинание, при други условия, Той би постигнал много по-висока рентабилност.
Очертава се реалистичен вариант БГстрана + Рус.страна, като "ко"-инвестиционно решение, където пък ще се окаже, че ще се появи известен недостиг на средства в началния етап -по чувствителни и в последствие - затихващи, но това е предмет на други сметки.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ :
Това е само един примерен разчет - аналитичен подход, който цели да "проиграе" една методология, доказваща в определена степен - универсалност. Тази универсалност спомага за по-бързото оценяване на многото възможни варианти между мощност и цена и инвестиция на средства в идейна и предпроектна фаза и..........нищо по-вече, от това !
Автор : Христо Вълков
Блог.БГ. - "системите"
или
(допустимите референтни стойности)
Главната цел на публикацията е : чрез изложената по-долу методология, да се извлекат и формулират зависимостите и функционалните връзки между показателите или параметрите, изграждащи ограничителната финансово-икономическа рамка, т.е. допустимите "референтни стойности" за ефективно икономическо поведение на една нова мощност. Това да даде възможност за разработването на варианти на икономически разчети, съгласно изискванията за ефективност и целесъобразвост.
Предмет на горното, в случая е инвестиционно намерение за изграждане на нови ядрени мощности на площадка на АЕЦ-Козлодуй.
Условия и особености на разработката :
1. Да се удовлетворят изисквания за универсалност (общовалидност) на формулировките и след това, да се отчитат съответните специфики, т.е. за различен капацитет на мощностите - 500 мгвт. или 1000 мгвт. или 1200 мгвт. или пък 2000 мгвт.
2. Успоредно с горното, с цел проверка и сравнимост да се онагледи с конкретен пример валидността на зависимостите, примерно за т.н. 7-ми блок на АЕЦ-Козлодуй с номинална мощност = 1200 мгвт.
3. С оглед изготвянето на окончателните аналитични разчети за ефективност и вземане на решения по целесъобразност за изграждане на нови мощности да послужи по-скоро като модел (скелет), съобразявайки прецизирането му с по-пълен и точен обем на цялата база начални данни ( по условие). Такава ще е и задачата на всички оторизирани консултанти по проект за нова мощност в Козлодуй, т.е. разчети и доказателства за ефективност на подобно инвестиционно намерение. ("Уестингхаус" и ... др.)
4. Тази публикация не е по нечие задание или поръчка и няма връзка (т.е. официализация) чрез НЕК, БЕХ, АЕЦ-Козлодуй и пр.... структурни и други обществено- политически субекти.
5. Поради липса до момента на публикувани разчети за нови мощности и намерения за реализация на подобна инвестиция (а , такива трябва да има, след като ще има и Референдум по тези въпроси) - то са използвани и техники на моделиране, целящи ограничаване на грешка в прогнозните изчисления.
а л г о р и т ъ м
Първи набор на означени величини :
- М = мощност по номинал - в (мгвт.) ;
- М1 = мощност по номинал - в (млн.квт.) ;
- Е = количество произведена ел.енергия по номинал - годишно - в (млн.квт.ч.) ;
- Е1 = ефективно к-во ел.енергия произведена - годишно в (млн.квт.ч.) ;
- К1 = коеф. на използване на инсталирана мощност,при- емаме = 0,96 ;
- К2 = коеф. на носене на ном. товар (пл. год. ремонти),
приемаме = 0,95 ;
- Ц = цена (единична) на ел.енергия на изход на новата мощност, т.е. цена на / 1 квт.ч. - ( лв.) ;
- ПР = годишен обем на приходите, прогнозирани от по-
стъпления при реализация на ел.енергия от нова-
та мощност - в (млн.лв.) ;
- Р = общ годишен размер на разходите, прогнозирани
при действие на мощността - в (млн.лв.). Разче-
тени на база емпирична структуризация на подоб-
ни мощности, при следните дялове :
- Р1 = год. разходи по управление на ядрено гориво - дял = 0,25 . Р (т.е. 25 % от общия размер на разходите) - в (млн.лв) ;
- Р2 = год. разходи по експлоатация и поддръжка на ядрената нова мощност - дял = 0,12 . Р ( 12 % от Р) - в (млн.лв.) ;
- Р3 = год. разходи по съхранение на ядр. отпадъци и изв. от експлоатация - дял = 0,13 . Р (13 % от Р) - в (млн.лв.) ;
- Р4 = год. разходи по амортизационни отчисления - дял = 0,2 . Р (20 % от Р) - в (млн.лв.) ;
- Р5 = год. разходи персонал и соц. осигуряване - дял = 0,28 . Р . К3 ( 28 % от Р, но корегирани с коеф. К3(индекс) = специфичен, индекс на зависимост от мощност, респективно численост на персонала и ср. разход на 1 заето лице) Това ще стане ясно по-нататък в анализа, чрез коментар и примери.
- РК = год. разходи (капиталови) по обслужване на инвестиционното намерение с реализацията на новата мощност - в (млн.лв). Тази величина ще е неизвестна до определен момент от икономическия разчет. Тук се нуждаем от уточняващ коментар :
Стойността (размерът) на РК е изключително важна за гарантиране на възможности за изплащане и погасяване на заемни (кредитни) средства, без които вероятно не можем да "минем" при реализация на проекта за нова мощност. Същата следва да бъде поставена (за нуждите на разчета) във зависимост от двата аргумента : мощност М1 (млн.квт) и цена Ц (лв./квт.ч.), с цел търсейки универсалност на методиката, т.е. да важи за различни М1 и Ц. Преди това, обаче ще е необходимо да извлечем диапазонът на финансово-иикономическата рамка или :
- Д. р.к. = диапазон на фин. рамка, или възможните, допустими референтни стойности (пари, с които можем да разполагаме годишно за обслужване на заем и интереси на привлечения капитал ( чужди инвеститори, акционери и пр...) - в (млн.лв.) ;
- Н1 = приета норма на рентабилност = 0,2 . Р ( 20 % начислени върху Р ) ;
- Н2 = прогнозна норма грешка = 0,011 . Р ( 1,1 % начислен върху Р) ;
Дотук, бе първият набор от означени величини. Нека пристъпим към извличане на функционалните зависимости (формули, означени с ф(№)) :
ф(1) = М1 = 1000 . М дименс. - в (млн.квт) ;
ф(2) = Е = М1 . 24 часа . 365 дни - в (млн.квт.ч.) ;
ф(3) = Е1 = Е . 0,5(К1 + К2) = 0,955 . Е - в (млн.квт.ч.)
ф(4) = Е1 = М1 . 24 . 365 . 0,955 = 8365,8 . М1
първа зависимост : Е1 = 8365,8 . М1 - в (млн.квт.ч.) ;
ф(5) = ПР = Е1 . Ц - в (млн.лв.) ;
втора зависимост : ПР = 8365,8 . М1 . Ц - в (млн.лв) ;
Дотук са представени две зависимости, като при втората обема на приходите е функционално аргументиран от мощност и цена. Да извлечем и зависимост на приходите от гледна точка на нормата на рентабилност и общите разходи, след което да структурираме и разходите - по елементи :
ПР = Р + Р(Н1 + Н2) = Р(1 + 0,211) =
ф(6) = ПР = 1,211 . Р - в (млн.лв) ;
трета зависимост : Р = ПР / 1,211 - в (млн.лв.)
Тогава, структурните разходи ще придобият следните формулировки :
ф(7) = Р1 = 0,25 . ПР / 1,211 = 0,206 . ПР в (млн.лв.)
Р2 = 0,12 . ПР / 1.211 = 0,100 . ПР ---"-----"---
Р3 = 0,13 . ПР / 1.211 = 0,107 . ПР ----"----"---
Р4 = 0,20 . ПР / 1.211 = 0,165 . ПР ---"----"-----
Р5 = 0,28 . К3(индекс) . ПР / 1,211 =
= 0,231 . К3 . ПР --------"---"--
ф(8) = Р = 0,206. ПР + 0,100. ПР + 0,107. ПР +
+ 0,165. ПР + 0,231.К3 =
= ПР.( 0,206 + 0,100 + 0,107 + 0,165 + 0,231.К3) ;
четвърта зависимост : Р = ПР.( 0,578 + 0,231 . К3 ) в (млн.лв) ;
Можем да пристъпим вече към дефиниране на контура на ограничителната рамка - (диапазона)= Д.р.к. :
ф(9) = Д.р.к. = ПР - Р = ПР - ПР.( 0,578 + 0,231 . К3 ) =
ПР.( 1,000 - 0,578 - 0,231 . К3 ) =
ПР . ( 0,422 - 0,231 . К3 ) или това е :
пета зависимост : Д.р.к. = ПР.( 0,422 - 0,231 . К3 ) в (млн.лв.)
Тази зависимост отразява връзката между възможния диапазон в който можем да се "движим" и да разчитаме за допустими и постижими парични потоци. Проблем до този момент от алгоритъма създава единствено недефинирания коеф. К3, наречен "индекс". Затова да коментираме :
Този К3(индекс) е свързан с разхода Р5, т.е. разходи за персонала и соц. осигуряване или какъв е прогнозния дял на тези разходи в общия размер разходи за дейността на новата мощност. Той - по същност е коректив и цели да постави тези разходи (Р5) във функция на мощността (от една страна) и числеността на персонала при относително отчитане на постигнат ср. разход на 1 заето лице. Това е продиктувано от недопустимост на разминаване на разход на 1 лице при новата мощност, спрямо другите мощности в АЕЦ-Козлодуй, тъй като следва да има съпоставимост, както и по отношение и на самата численост. След "техники" на моделиране произтича извода, че ако ср. номинална стойност е = 0,28 от Р (според уср. мощност), - то - с промяна на мощността (т.е. при друга мощност) числеността на персонала не следва пропорционална промяна. Това означава, че функционалната зависимост не е линейна, а сложна функция и то ограничена от рамкови граници, както по отношение на мощности, така и по отношение на разходи (Р5), респективно разчетна численост на персонала. Ако спазим изискванията за унивелсалност на този разчет, то моделирана стойността на К3 ще удовлетвори горното, чрез следната функция :
ф(10) = 1 / извлечен "корен" 6-ти от (М1 - 0,4174) ;където
М1 е в (млн.квт.), а 0,4174 е "рамкова константа",
играеща роля на универсален ограничител. Това ще стане ясно по-долу, с конкретния примерен
разчет за евентуален 7-ми блок Козлодуй с мощност = 1200 мгвт.
Така представена ф(10) е дробно число - в числител = 1-ца, а в знаменател (М1 - 0,4174), но след коренуване ( корен 6-ти). С получения резултат за К3 се внася корекция в Р5, т.е. проектните разходи за персонал и соц. осигуряване.
В следващата част на методологията вече започва да играят важна роля субективните фактори, т.е управленските решения. Става въпрос за определянето на размера на частта от Д.р.к. възможен за диспозиция ресурс, обезпечаващ заемни (кредитни) задължения, бюджетни (?), инвеститорски (привлечен) и "спешно-рисков" резерв. Тоест, говорим за величината РК (вж.по-горе). Предвид тежест от кредитно бреме, предвид и това, че мощността е нова и перспективна за държавата, предвид това, че държавата ще участвува като принципал (чрез носител - държавна стопанска структура) и пр ... аргументи - то, следва и "промоционално" управленско отношение, т.е. по-голямата част от Д.р.к., вече като РК да се "хвърли" по основното и най- опасно направление, именно кредитното. Затова, нека приемем :
- Н.к.н = норма по направление = 0,75 от Д.р.к. ( 75 % от разполагаемите средства в Д.р.к. Все пак останалите 25 % нека да представляват другата част, т.е. да я наречем :
- Н.о. = норма остатъчна (облегч. данъчни задължения и резерв за ползуване - по преценка на управ. тяло.
Тогава :
ф(11) = РК = 0,75 . Д.р.к. - в (млн.лв.) или
= РК = 0,75. 0,422 ПР - 0,75 . 0,231 . ПР . К3 =
= 0,317 ПР - 0,173 ПР . К3 =
= ПР ( 0,317 - 0,173 . К3 ) -в (млн.лв) ;
Влагаме формулировката за К3 и извличаме последната шеста зависимост :
РК = ПР. ((( 0,317 - 0,173 .( 1 / корен 6-ти (М1 - 0,4174)))
или :
РК = 8365,8 . М1 . Ц . ((( 0,317 - 0,173 . (1/ кор.6-ти(М1 - 0,4174)))
Това уравнение при различни варианти на мощност (М1 в млн.квт.) и цена на 1 квт.ч. ел енергия произведена на изход на новата мощност (Ц в лв.) гарантира тези средства (РК в млн.лв.), според целите, описани по-горе.
Това е методологията на РАМКАТА и дали на някой му се иска или не, от нея не може да се "избяга" лесно, при условие, че желае да строи нова мощност - независимо къде, но не и без значение - кога. Тъй като има и инфлационни рискове ( които пък, обяснихме подробно в коментарите по предишната публикация - за АЕЦ Белене.)
Следва, по-долу да проиграем ( с пример) един от възможните варианти за инвестиция на нова мощност, примерно като т.н. 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй с изграждане на тамошна площадка и инсталиране на мощност М = 1200 МГВТ и в случая да не "обременяваме " цената на ел.енергията ( на изход на мощността), което ще се отрази и на цената "микс" за масовия потребител, - то - да приемем цена / 1 квт.ч. Ц = 4,8 ст = 0,048 лв./ квт.ч.
Да проверим действието на зависимостите (от първа до шеста), след което да изработим възможните схеми за инвестиционни намерения, с оглед оценка за ефективност и целесъобразност.
При горните изходни данни - стойностите са следните :
М1 = 1,2 млв.квт. ; Ц = 0,048 лв./ 1 квт.ч. ;
Е1 = 8365,8 . 1,2 млн.квт. = 10 039 млн.квт.ч. ;
ПР = 10 039 . 0,048 лв. = 481,87 млн.лв. ;
Р = 481,87 / 1,211 = 398,0 млн.лв., разпределени както следва : Р1 = 0,206 . 481,87 = 99,26 млн.лв. ;
Р2 = 0,100 . 481,87 = 48,19 млн.лв. ;
Р3 = 0,107 . 481,87 = 51,56 млн.лв. ;
Р4 = 0,165 . 481,87 = 79,50 млн.лв. ;
за Р5 - първо да изчислим индекса К3 (коеф.) т.е. :
1. намираме разликата = М1( в млн.квт.) - 0,4174 =
= 1,2 - 0,4174 = 0,7826 ;
2. извличаме корен 6-ти от 0,7826 = 0,9597 ;
3. намираме отношението 1 / 0,9597 = 1,042 ; т.е.
К3 = 1,042 ; то
Р5 = 0,231 . 1,042 . 481,87 = 116,0 млн.лв. ;
Възникнала "грешка" от закръгления по-малка от 1 % ;
Р = 481,87. ( 0,578 + 0,231 . 1,042 ) = 481,87 . 0,819 =
= 395 млн.лв. , т.е. горната стойност на Р корегирана с допустимата "грешка".
Д.р.к. = 481,87 . (0,422 - 0,231 . 1,042) =
481,87 . 0,1813 = 87,36 млн.лв. значи рамката определя диапазон = 87,36 млн.лв. Тогава да изчислим и :
РК = 0,75 . 87,36 млн.лв. = 65,52 млн.лв. Да го изчислим и по общата крайна формула( шеста зависимост) :
РК = 8365,8 . 1,2 . 0,048 . 0,136 = 65, 53 ; Приемаме
РК = 66 млн.лв.
Какво представлява тази сума ат РК = 66 млн.лв. от нашия конкретен пример. Сумата произтича, като следствие на комбинацията от 1200 мгвт. мощност ( не друга) и в същото време от цена / 1 квт.ч. от 0,048 лв ( 4,8 ст.:квт.ч. - а, не друга). Това са пари ,които ни дават възможност да кандидатствуваме за заем (кредит), т.е. да си "купим" пари, с които пък ще си изградим и инвестираме новата мощност. Да видим колко са те и как да ги сметнем, а и при какви условия :
1. При инвестиране в дългосрочен план има "известни" норми , т.е. ако експлоатационния срок на мощността е дълъг, то следва и един по-разумен срок за погасяване на възникнали договорени задължение по даден заем. Такава норма (неписана), но често прилагана е :
норма = 1/3 от експл. срок, т.е. в нашия случай да заложим 60 год. експл. срок, то 1/3 х 60 = 20 години.
2. Преговаряме с кредитора (някоя си банка) и става ясно, че можем да стигнем до договореност при 4% год. лихва.
3. Доказателство за надеждност пред кредитора са именно тези 66 млн.лв.
4. Предварително сме си направили сметката ( а, и кредитора също си е направил сметката), че това "упражнение" между двете страни по договор ще го правим за 20 год., като в края на всяка година (от тези 20 г.) ще правим вноски, т.е. ще си обслужваме коректно дълга - значи главницата + лихвите.
5. Тоест вноската годишната е т.н. анюитет, който в нашия пример е = РК = 66 млн.лв. Тогава за 20 год. =
66 млн.лв. х 20 год. = 1320 млн.лв.(1,32 млрд.лв).
6. Тогава колко ще е главницата или какви пари да искаме от кредитора, като заем за стартово вложение по инвестицията ? И каква е сумата която ще ни начислят - като лихви ? Нека я изчислим :
- К осн. = основата на кредита (главницата)
При сложен лихвен декурсив , то :
0,04 . 2,19 . Косн. = 66 млн.лв. . 1,19 (формулата е описана в предишната публикация- повод Белене), оттук :
Косн. = 66 . 1,19 / 0,04 . 2.19 = 78,54 / 0,0876 =
Косн. = 896,6 млн.лв. (главница)
Лихви = 1329 млн.лв. - 896,6 = 423,4 млн.лв. (пихви)
Казано с "думи прости" : "теглим" 896,6 млн.лв. кредит, Той (кредитора) ни "товари" с още 423,4 млн.лв. отгоре и за 20 год. трябва общо да му върнем 1,320 млрд.лв. Значи, че "живи-умряли" всяка година трябва да му гарантираме плащане на 66 млн.лв. При правилни разчети това не е толкова "стряскащо", ама при неправилни ?
И тук опираме до съдружната форма на инвестиционен процес. Следва да конструираме участниците (ако не е по силите ни сами да се справим) или т.н. ко-инвеститори, съответно и дяловото им участие в подобни структури. Тоест, какви са възможнете схеми и от многото възможни схеми, кои са допустими и пр... вече въпроси на управлението на новата мощност, значи въпроси на управленски решения. Тези решения, вече "вмъкват" субективния фактор.Прилагайки различни варианти на съдружно участие целта е да "сглобим" работеща схема за дялове върху собствеността - по новата мощност. От гледна точка на нашия интерес (БГ - страна) най- добре би било да държим контрола с 51 % дял върху стойността на инвестиционния пакет, срещу 49 % дял на външно участие ( друг инвеститор, като 2-ра или 3-та страна по - процеса). Но трябва да знаем, т.е. да остойностим нашите -БГ страна възможности.
1. В общата акционерна (или друга структура), то можем да запишем = актив от 0,51 х 896,6 млн.лв. = 457,27 млн.лв. от източник заемен капитал.
2. Възможност от източник собствен капитал. И тук е особеността : Казахме, че АЕЦ Козлодуй е с предпоставки за предимство при изграждане на нова мощност на тамошна площадка, тъй като инвестиционните средства, освен по първото предназначение (за ядрена мощност) са веобходими и по второ предназначение, именно разходи за подготвителни дейности ( инфраструктурни, обсружващи, спомагателни , осигуряващи и пр....) Ако се доверим на един проекто-разчет на АЕЦ-а , публикуван в Нета, то тези авансирани, налични (имащи ги вече) вложени и реализирани дейности са в размер на ~ 2200 млн.лв.(2,2 млрд.лв.). То, сумарния дял :
3. дял - БГ страна = 457,27 + 2200 = 2657,27 млн.лв.
Тогава да "сглобим" първа схема :
След като 2657,27 млн.лв. са = 51 % дял от общия
размер (100 %), то другия участник(ци) следва да покрият с вложени средства ( вкл. поет ангажимент към задължението) = 2553,06 млн.лв. до общия размер, който е = 2657,27 + 2553,06 = 5210,33 млн.лв. (5,21 млрд.лв.). Като методология да покажем как са разпределени дяловете.
Участници : БГстрана + Друг инвеститор = 51 % към 49 %
По размер на заемен капитал :
- БГстрана = 0,51 х 896,6 = 457,27 млн.лв.
- Друг инв. = 0,49 х 896,6 = 439,33 млн.лв.
По размер на собствен (привлечен) капитал :
-БГстрана = 0,51 х 4313,72 = 2200 млн.лв.
- Друг инв. = 0,49 х 4313,72 = 2113,72 млн.лв.
ОБЩО :
- БГстрана = 457,27 + 2200 = 2657,27 млн.лв.
- Друг инв. = 439,33 + 2113,72 = 2553,06 млн.лв.
Общ размер на начална инвестиция = 5210,33 млн.лв. или = ~5,21 млрд.лв.
а) 5,21 млрд. лв = 2,672 млрд. евро.
Общ размер на номиналната инвестиция (вкл. бъдещия период) = 5210,33 + 423,4 млн.лв. (лихви) = 5633,73 млн.лв. или = ~ 5,64 млрд.лв.
б) 5,63 млрд.лв. = 2,89 млрд. евро.
Извод : По тази схема №1, при 51% дял за БГстрана, към 49% за Друг инв.,при 1200 мгвт. мощност, при цена = 4,8 ст./1 квт.ч., при заемен капитал от 1,32 млрд. лв. за срок 20 г. то централата (новата мощност) за да не се "разкапе" още в началото на експлоатация - трябва да струва 2,89 млрд.евро. Съмнително евтино, като че ли ? Това. трябва да го кажат специалистите. От къде да си купим и инсталираме такава нова мощност ? Ако се окаже, че няма такива мощности на такава стойност, то БГстрана (разбирай държавата) трябва за донажда пари ( от "скътаните", ама дали пък има такива пари ? Или да отиде на вариант да увеличава цена на ел.енергия на изход на тази мощност, което пък ще "повлече" увеличението на крайната цена за масов потребител ( а и за бизнеса). Ако се изпадне в подобно положение, то следва да потърсим и друг участник да се включи в инвестиционния процес, но ще се "простим" с дял от 51% за БГстрана, т.е. губим контрола върху дейността ? И се налага да прибегнем до друго структуриране на съдружната съсобственост - в дялове - по Схема №2 (примерно). Да видим участниците (вкл. и в по реален образ) :
Участници : 34% дял БГстрана ; 33% дял Руска страна(примерно) ; 33% Евространа ;
По размер на заемен капитал :
- БГстрана = 0,34 х 896,6 млн.лв. = 304,85 млн.лв. ;
- Рус.страна = 0,33 х 896,6 млн.лв. = 295,88 млн.лв ;
- ЕСстрана = 0,33 х 896,6 млн.лв. = 295, 88 млн.лв. ;
По размер на собствен (привлечен) капитал :
-БГстрана = 0,34 х 6470,6 = 2200 млн.лв. ;
- Рус.страна = 0,33 х 6470,6 = 2135,3 млн.лв.
-ЕС страна = 0,33 х 6470,6 = 2135,3 млн.лв. ;
ОБЩО :
-БГстрана = 304,85 + 2200 = 2504,85 млн.лв.
- Рус.страна = 295,88 + 2135,3 = 2431,18 млн.лв.
- ЕС страна = 295,88 + 2135,3 = 2431,18 млн.лв.
Общ размер начална инвестиция = 7367,2 млн. лв. =
а) 7,4 млрд.лв. = 3,8 млрд. евро ;
Общ размер на номинална инвестиция (вкл. бъдещ период) = 7367,2 + 423,4 = 7790,6 млн.лв. =
б) 7,8 млрд.лв. = 4,0 млрд.евро ;
Извод : тази Схема №2 е по-вероятно възможна при запазване на същите дадености - по-горе (мощност, цена, кредит). Възможна е и допустима, НО дали е изгодна, т.е. дали защитава интересите на всички участници ? Определено за БГстрана-та е изгодна, поради това, че е минимално натоварваща. Дали, обаче е така за другите две страни (съинвеститори) ? Спорен въпрос (на "кантар") по отношение на Рус.страна : вероятно за Рус.страна ще е изгодно, тъй като има и следствени интереси, които са технически и технологично обвързани с новата мощност. Това от едната страна, и от друга, като производител на ядрената мощност, срещу сумата на равностойност си подсигурява и кредитно по гляма доходност, без да излага парите си на такова, все пак рисково начинание.
За третия партньор, обаче не е така. Интересът му не се покрива от подобна инвестиция, съобразно размера на сумата, която влага и чаканата в резултат на експлоатация от самия него - рентабилност. Такъв съинвеститор трудно ще се появи, освен ако преговаряйки с държавата (БГ) не се открият и предоставят странични "корелативни" биснес партньорства и политики в други сектори на икономиката ни. Това е така, тъй като дори и да увеличим цената на 1 квт.ч., дори и да "жертваме" част от амортизациите, дялово полагаща му се средствата които би вложил ( в размер на = 2,43 млрд лв. = 1,24 млрд. евро), не се оправдават, не се рентабилизират. В друго начинание, при други условия, Той би постигнал много по-висока рентабилност.
Очертава се реалистичен вариант БГстрана + Рус.страна, като "ко"-инвестиционно решение, където пък ще се окаже, че ще се появи известен недостиг на средства в началния етап -по чувствителни и в последствие - затихващи, но това е предмет на други сметки.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ :
Това е само един примерен разчет - аналитичен подход, който цели да "проиграе" една методология, доказваща в определена степен - универсалност. Тази универсалност спомага за по-бързото оценяване на многото възможни варианти между мощност и цена и инвестиция на средства в идейна и предпроектна фаза и..........нищо по-вече, от това !
Автор : Христо Вълков
Блог.БГ. - "системите"
Вълнообразно
Музиката вече НЕ се поръчва от който пла...
Повече от 6 часа огромен НЛО летя над Св...
Официално от Чехия: Цветелина Борислалов...
Повече от 6 часа огромен НЛО летя над Св...
Официално от Чехия: Цветелина Борислалов...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
