Постинг
29.03.2012 14:51 -
Маите - тайната......между Вечния въпрос...и...многото отговори !?
Автор: sistemite
Категория: Други
Прочетен: 3840 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2012 09:25
Прочетен: 3840 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 30.03.2012 09:25
" Р А З Л И Ч Н И Т Е "
(част 14)
Нека довършим темата с "прецесията", като едно "бая" сложничко поведение на нашата планета Земя, за да не остават неизяснени неща, най-вече от гледна точка на натрупаното до момента научно познание или поне възприетата, за вярна - интерпретация. По-точно казано, сложната - резултантна и крива повърхност, която описва Земната ос, при въртенето на планетата около оста си и около Слънцето. Както и това, че един пълен цикъл на това движение около Слънцето е посочен с продължителност ~ 26000 земни години. Не за друго, а за това, че е редно от време на време да се поохлаждат "пламналите мераци" на някои - PR поръчкови агенти откъм централните райони на двете Америки, намесвайки Маите къде пряко, къде косвено в бизнеса си с туристически дестинации, вменяващи "изключителността" на един древен народ, от което пък следва : "Ама, не сте ли били там, не сте ли ходили.... о-о-о-о... ?!? На кого задават това възклицателно въпросче, на нас Българите ли ? Е, че колко му е - (ей го дей) самолета и ... си там ?! А там ще ти кажат, че онова, което гледах по едно филмче за периодиката свързана със зонирането на мрака и светлината, която са разчели Маите и "неслучайно" съвпадала с
въпросната прецесия и техните времеви календари, че работата на тамошния бизнес не е да излага фактология по тем-подобни "образователни" филмчета, а да си гледа доходите. Могат - правят го, а аз се чудя, защо Ние с нашата история...... ?? Нашата история, сигурно е "по-бледа" от тяхната и затова не се учудвам, ако един ден си "загинем, като катър без история". Знаете, за онези катъри, дето цял живот мъкнали, мъкнали натоварените дисаги с камъни, от подножието до върха на Балкана, за да бъдат построени и оставени за поколенията, за историята - храмове, обители, с високи дувари и бойни кули и пр...за пред Света, за пред Европа ? И когато, накрая дошли гости - други владетели, като видяли и "възкликнали" : "Ах, колко е величествено и всичко прави впечатление, дори и Вашите силни, здрави и бързи коне, които яздите" .....?!?! Чакайте, забравихме за катърите ? Какви катъри, ще Ви кажат, та Вие виждали ли сте катър с потекло и история .....?? Както и да е, да се върнем към темата, която между впрочем "хвърля" по едно контролно око и на "шашмата", в която основателно се усъмнихме, т.е. шашмарлогията, в която въвличат и нашите приятели - Маите.
От деца знаем, че Земята не е плоска и че не е кръгла, ами е кръгла от всички страни, гледана от позиция на всички точки около нея. И това, не е точно така, защото е малка посплескана откъм полюсите, все едно, че сте седнали на една баскетболна топка и там, където сте седнали, нека го наречем "условно" - Северен полюс. Тоест, диаметърът на екватора - разстоянията между произволно избрани, две срещуположни точки на най-изпъкналата кръгла повърхност, минаващи през центъра на тази топка са по-големи от разстоянието, между двата полюса, т.е. по оста Северен - Южен полюс. Това обаче, при едни обобщаващи разчети не е от решаващо значение и можем да го пренебрегнем, обяснявайки прецесията, но не можем да го пренебрегнем, търсейки причините за подобно сложно движение на Земята. Това са две различни мотивации. Да започнем с първата.
И тук ще забележим проявата на нашите "златни сечения", за които говорихме в част 11-та на "Различните". Затова да сведем, Земята, чрез мащаб, като размери и да я подържим в ръцете си, в края на крайщата имаме право на това, да подържим нашия свят, нашия дом в ръцете си ? Както знаем диаметърът на Земята е ~ 12700 км. (др.източ. ~ 12760 км). и е лесно да си намерим (или поне мислено) топка, която е с диаметър 12,7.... сантиметра- това ще е умален размер на Земята за Нас, казано иначе намалена в мащаб.
Но, колко е точно и защо намесваме "златното сечение" ? Защото Вселената е устроена, крепи се и поддържа своето равновесно състояние, благодарение на свойството на "златните сечения", които си "пасват" и взаимно обуславят, гарантирайки хармонията. Тогава, да доуточним, т.е. нека този размер бъде :
d = 12,727272727272727272..... см.
Изчисляваме дължината на "екватора", пак в мащаб - за нашата топка : L = d х 22/7 или 12,7272727272727272...и т.н. умножено по 22 и разделено на 7 (т.е. числото "пи") :
Ще получим : L = 39,999999999999....см. Работим в мащаб, изразени величини в сантиметри. Сега, спокойно можем да пристъпим към следващата операция, тъй като до тук мисля, че всичко е ясно и точно. Вземете един по-дълъг шиш, (по-дебела тел или кука на баба Ви, ако имате баба, разбира се и ако тя пък има куки за плетене), а с другата ръка вземете топката, т.е. "Земята" и промушете, така, че шиша да мине през центъра на същата. Ето, вече си имате Северен и Южен полюс, имате си и оста на въртене на Земята. Мислено, пък за сега можете и да я завъртите, като държите оста с едната си ръка, а с другата, импулсирате въртящ момент. Но, само за сега, защото по късно е възможно само мислено, тъй като ще Ви трябват още ръце - по нататък, а Вие имате най-много две. След това, за да бъдем точни, вземете един по-дебел флумастер и начертайте - първо от Северния към Южния полюс четири меридиана - два по два срещуположни и в перпендикулярни равнини. Те са помощни, но и не само. След което свържете точките, които са - по средата на всеки меридиан, с по-дебело изчертаване, то имате вече, начертан и екватора, т.е. екваториалната земна равнина (плоскост). И после следва да дефинирате пак в мащаба - Слънцето.
Знаем, че Слънцето е с диаметър ~ 109 пъти по-голям от този на Земята, т.е. ~ 1,4 млн. км, В мащаба, който сме приели да работим, това означава топка, каквато е трудно да си намерим с размер на диаметъра, равен на ~ 1400 см. или в метри = 14 метра, като разстоянието между нашата топка и тази на Слънцето, пак в мащаб ще бъде = 1496 метра или = ~ 1,5 км.
Така малката топка, освен че се върти около оста си, то тя ще обикаля и по орбита около голямата. Но, знаем от Науките, че оста на малката топка е наклонена, т.е. оборотно-обикаляйки около Слънцето, Земята очертава и равнината, радиалната плоскост, спрямо която е наклонена Земната ос или т.н. еклиптика. Знаем също, че този наклон - в градуси е ~ = 23,45*. Да, обаче кой ще бяга (в нашия експеримент) с тази наша "набучена" на шиш или бабина кука топчица, около другата по голяма топка (14 м.) и то на отстояние ~ 1500 метра, като при това върти с едната ръка малката топка (Земя), а с другата държи шиша и то под наклон на шиша към Голямата топка ~ 23,45* ? Още по-вече, че не е само това ! Ами прецесията на Земната ос, за която трябва още една ръка, да не говорим, че за другото странно движение, съчетано заедно с прецесията, т.е. нутацията за което пък ще трябва още една ръка, освен ако не си виртуоз-джонгльор или дългобрад факир, задължително с тюрбан на "гола" глава ( в смисъл - "патила, че препатила") ?? Естествено, че това са подробности, но за всеки случай да попитаме Маите дали сме поне на "прав път", да не би нещо да бъркаме ? Звъним ! ....Аха... значи до тук не грешим !
Тогава се налага смяна на подхода, нали знаете, когато еволюцията се ослушва и не дава видими резултати - следва революция. Така е ставало от край време и все по този начин. Щом Сульо и Пульо, след като от мързел не отиват в планината, а решили ( дали са успяли - не е ясно ) да докарат планината при тях, защо и Ние да не пробваме. Тоест, при движението на Земята около Слънцето, всяка една точка от екватора на Земята проектира треактория върху Слънцето, но Ние ще търсим обратното - т.е. преноса, отпечатъка или най-точно казано проекцията на Слънцето върху Земята. Дефинирано по друг начин, коя е кривата "опасваща" малката топка Земя образувана от пресичане на топката (Земя), с еклиптичната равнина. Това трябва да начертаем пак с флумастера, но с пунктир, за да я различаваме от земната - екваториалната. Как ? Така :
Вземаме нашата малка топка Земя и ще отбележим на един от меридианите откъм Северния полюс (или Южния - няма значение) точка на отклонение на еклиптичната ос. Как ще направим това ? Меридиана, който приемаме за окръжност = 360*(гр.) го разделяме на това, което е дала Науката - ~ 23,45* отклонение на земната ос. Нека приемем по-точно = 23,45276874*... Ще се получи, че окръжността - по меридиана е разделена на равни части, а те ще са = 15,349999999999........ части. Краят на едната част само - първата - откъм Северния полюс по меридиана - посока Южен полюс е едната въпросна точка, а другата е със същата дължина, само че от Южния полюс по меридиана - следвайки посока Север, а не връщайки обратно. Двете точки отбелязани върху топката и съединени "мисловно", с ос през центъра определят пък еклиптичната ос.
Дължината на окръжността - меридиана приемаме, че е равна на 39,999999999999... см. След като разделим на 15,3499999999.... равни части ще получим на колко се равнява само една част, т.е. тази от която се интересуваме по-горе. Ще получим (всичко според мащаба, разбира се), че тази част е = 2,606 см. Тогава да отбележим точките, които ще очертаят пътя, треакторията, по-точно проекцията на Слънцето върху повърхността на Земата, т.е. каква проекция или следа "оставя" мислено Центърът на Слънцето върху повърхността на малката топка - Земя. Ако мислено завъртя земната ос на 90* само по единия от меридианите и направя същото с еклиптичната ос, също на 90*, пак по същия меридиан, то първата ще застане на екватора - този дето го начертахме вече, но втората ще го "прескочи" и то с 2,606 см, като за двете полукълба ( надлъжен разрез на Земята) Източно и Западно едната точка ще е над екватор (2,606 см.), а другата под екватор ( пак 2,606 см.). Отбелязваме ги. Това е работата по единия от двата меридиана. По другия меридиан, точките са вече готови и те са пресечните точки на този меридиан със земния екватор. (казахме вече, че този втория меридиан е в перпендикулярна равнина на първия). Свържете четирите точки с прекъсната линия, за да се различава тази крива от плътната линия, с която начертахме екватора. Излиза, че двете точки, т.е. над екватор и под екватор (срещуположни) са съответно точки на слънцестоене - лятно и зимно, които на 6 месеца се редуват съответно и противоположно за двете полукълба ( Северно и Южно), както и на 6 месеца се редуват също и другите две точки, тези на равноденствията - пролетно и есенно. Такава проекция на движение, съчетано с факта, че земната ос запазва автономно своя наклон довежда до четирите природни сезона - пролет, лято, есен, зима. С други думи да приведем нашият експеримент в действие : Мислено си представете голямата топка Слънце, вземете нашата малка топка Земя, наклонете шиша ( оста на Земята) под ъгъл към Слънцето, така, че начертаната крива с прекъсната линия да е хоризонтална на пода на стаята, мислете си че в същото време малката топка се върти около своята ос и бавно започнете да обикаляте в кръг, т.е. около въображаемото и горещо Слънце, без да местите положението на шиша на който сте "забучили" Земята. В началото примерно Северното полукълбо го грееше по-вече, заради наклона, да обаче след като стигнахте от другата страна, чак след 6 месеца ,т.е. от противоположната страна на Слънцето, там вече стана студено, за сметка на това пък на Южното полукълбо му стана горещо, защото сега то е огрявано по-вече. Значи сезоните са се обърнали и за двете полукълба в противоположни. Дотук всичко е наред и като, че ли е просто, но нещата малко започват да се усложняват, намесвайки прецесията и нутацията в треакторията, която описва оста на Земята - Северен - Южен полюс. Как с нашата топка Земя, можем да си го представим. Затова я прободохме с този "шиш", за да стане по-ясно следното :
Ще добием представа за прецесия на оста на Земята, като направим следното :
Вземаме нашата малка топчица (Земята), държим я в положение Северен полюс - нагоре, а Южен полюс - отдолу. Шишът, с който промушихме топката, трябва да е значително по-дълъг от-долу, за по-голямо удобство, но и не само за това !! На около 3 до 4 см. под точката, символизираща Южен полюс, т.е. по продължение на самия шиш, отбележете това разстояние. След това, точно в тази точка огънете шиша, т.е. направете лека "чупка", така, че отклонението на горната част ( оста на топката Земя ), която е от точката на прегъване - на-горе и другата част от тази точка на шиша - на-долу, това отклонение да не е голямо, но все пак видимо (осезаемо). В действителност то е много по-малко и ако трябва да го определим в мащаба, с който работим е : да приемем ~ 0,2 см. Вече сте направили тази операция и Ви се "полага" да видите резултата, това ще бъде и Вашето удовлетворение :
Дръжте шиша изправен нагоре и с другата ръка се опитайте да го завъртите от-долу, като в същото време си представяйте, че топката (Земя) се върти около оста си.
Това странно движение е вече.....прецесия !! Тоест, Земята, освен, че се върти около оста си, но и тя - оста, описва повърхност на обърнат на-долу конус, т.е. като, че ли се "кандилка", като "леко-подпийнал" пумпал. Виждали сте пумпал, който като завъртите на по-вече обороти, как оста му е изправена, стабилна в поведение, нещо като изява на жироскоп-ефекта, а когато загуби обороти, започва "олюляване", при което върхът му описва окръжност, дъното му описва също окръжност, но много по малка, т.е. самата му ос описва конична повърхност, което си е нищо друго освен повърхност на обърнат пресечен конус. Или друг аналог на представа - нещо като "биене" на крива джанта, макар че примера е далеч под нивото на примера с пумпала, а и не е точен - казвам го само за бегла представа.
И това не е всичко ! Разбрахме за това свойство - Земно, но да го приложим с опита описан по-горе - в нашата стая или на двора, където се "въртяхме" около нашето въображаемо Слънце. Същата ситуация ( като описаната преди това), но в същото време завъртайте частта от шиша (от "чупката" на-долу) почти незабелижимо, толкова незабелижимо и бавно, че след като направите 13000 обиколки около въображаемото Слънце ( а, всяка обиколка е = 1 година ) ще забележите, че точката на топката ( Земя ) "нарочена" за Северен полюс ще опише полуокръжност и ще се е отклонила диаметрално. Като се завъртите още 13000 пъти, тя ще опише другата половина от окръжността и ще е в първоначалното си положение, т.е. там откъдето започнахте. Същото, но при далеч по-малка окръжност, като дължина, респективно диаметър ще забележите да се случва и с точката - Южен полюс. Ето, този цикъл на едно завъртане по тези окръжности, Науката посочва, че възлиза на около 26000 Земни години. Как ? Един Господ знай ?!?! Най-точния прагмат, както казах и в предишната част е "нерентабилното" 26000 годишно наблюдение.
Не, че е невъзможно относително-точното му изчисляване, но треакторията, която описва примерно Северния полюс - не локално (един фактор), а в обща интегралност на движение, т.е. първо - Земята се върти около собствена ос, второ - също се движи по обрита около Слънцето с 29,8 км./1 сек. трето - странични гравитационни влияния от движение ,пък на Слънцето с 220 км./1 сек, където и Земята е в "екипа", четвърто - пътуването на по-голямото АД (акционерно дружество, на шега казано, ама точно) говоря за нашата Галактика, със скорост ~ 550 км./1 сек. пето - влиянието, което оказва нашия неизменен "кух" спътник ( дали чак, толкова е кух не е много ясно) говоря за Луната и т н. ...... и т.н. фактори - всичко това предопределя, дефинира функция, която за да бъде сметната е само по силите днес на сборен екип от цял свят учени в компютърни центрове на НАСА, Байконур и задължително, със задочното участие на Ойлер, Нютон, Айнщайн, Хилберт и други.
Иначе, поведения в ситуация на извлечен контекст - Науките са изчислявали и ще изчисляват, но за това и стойностите ще бъдат с относително приближение.
Защо ли ? Защото не се отчитат комплексно (което е за сега и невъзможно) причините за подобен род поведение. Само се предполагат и се отчитат по главните, по-ярките, по-основателните, по-изявените и каквото там си искате да изброите....Така е , освен с прецесията, но и с нутацията - другото "странно" и съвместно поведение и двежение на Земята, по-точно - на Земната ос. След като, разбрахме за прецесията си представете това движение отново, само че добавете и едно друго - едно периодично "придърпване" и "отпускане" на оста на топката, т.е. нашата Земя към центъра на тази окръжност, за която говорихме, че описва Северния полюс. При това движение Северния полюс,( а и Южния - по-слабо изразено) , описват на всичко отгоре и синусоида (увеличен диаметър на тази окръжност, после намален, после пак увеличен и т.н.) за което пък, една от причините (така казват учените) е именно Луната. Толкова, по тези "галимации", за да се върнем към нашите приятели - древните Маи и стремежите на някои, за които говорихме в началото на тази част - да ги въвлекат в поредната "шашмарлогия", вземайки по този начин и Тях, а и Нас самите, за "пъстри канарчета".
Когато имаш "какво" и искаш да кажеш това твое "какво" на някого, то просто го кажи или напиши и остави другия да прецени. Това е прерогатив на дълбокота философия на нещата. Но, когато нямаш "какво" да кажеш на някого или извърташ нещата, като търсиш за това твое "какво" аргументи от "под вола - теле" и не оставяш другия да прецени - си е точно прерогатив на "дървената философия". Каква е връзката ? Връзката е с набедената дата 21.12.2012 г. от календара на Маите и времевите периодики на 1 пълна обиколка на Земята в "екипа" на Слънцето около Център на нашата Галактика или пък 1 пълен цикъл на прецесията на Земята и че, как Слънце, Земя и Центъра на Галактиката се "изравнявали" в една ос (в една права)... ?? Всичко това, "смляно" през машинката на "астро-бизнеса" и поднесено като храна от "сервитьорите" на туристическия бизнес с офиси по цял свят вменява - разделяне на епохи, цикли, периодика на "мрака" и "светлината", "загивания" на Света, енергийни "заряди и изнемогвания", вкл. телесни и пр....наред със "интелектуални и духовни възраждания и осъзнавания" и ...... както и да е !! Само че, след като се усетиха, че сметката с обиколката около Галактиката - нещо не се връзва, сега пък, настървено се хвърлиха да спасяват положението с прецесията, т.е. говорим за тези ~ 26000 Земни години. По Маиски разчети, най-добре им пасва сметката с 25630 години - за прецесия. Защо ли ? Да обясним : Първо, защото се връзва с това поведение на Земята и с никое друго. Второ, защото пасва на края на календара на Маите, който е с начало от преди 5126 г., тъй като:
трябва да оправдаят 5-те епохи, т.е. 5 епохи по 5126 г. = 25630 земни години. После тези 5 епохи, т.е. окръжността на прецесията ще разделят на 5 сектора, като всеки сектор ще е с продължителност на една епоха. Двете близки до Слънцето епохи и то защото Земята, (най-вече, това касае Северното полукълбо и далеч по-малко Южното) ще бъде съвсем малко по-наклонена към Слънцето, т.е. ето ти двете епохи на "светлината", а другите три , когато Земята е в другото прецесиално състояние, са пък епохи на "мрака". Излиза, че сега по тези сметки Земята излиза от 4-та епоха, която е "мрачна" и това ще стане с изтичане на тази година. Всъщност, тя е третата епоха на "мрака", защото е последна от трите, но "корифеите" си приемат 1-вата за "светла" епоха, следват трите на "мрака" и последната 5-та, в която сме щели да влезем, на 01.01.2013 г. е вече последна, но пък с радост, следва да отбележим - "светла". Това означава, че "спецовете" по въпроса следва, да са засекли "старт" на прецесия, хайде да не е от преди 20504 години, щото не са чак толкова "възрастни", но поне от 10252 год. поне на "по-млади" години, че да сварят излизането от дупката на "мрака" (извинете - не дупката, а епохата - просто грешка на езика). И така да бъде, сметките им пак няма да излязат, което пък го обяснихме в част 13-та на "Различните".
Така е приятели, а какво е влиянието на прецесията, т.е. как се отразява това на природата от нашата планета Земя, можем да кажем следното :
Ако това отклонение на оста на Земата е в позиция приближена до Слънцето и това е годината Х, то на Северното кълбо ще се почувства по вече топлина и това е кулминационна точка, тогава обаче в Южното полукълбо ще е малко по хладно от обичайното. Това пък означава една забележима, по отчетлива проява на 4- сезона, по голяма изявеност на характера на сезоните, т.е. пред всеки един сезон може да се постави едно "типично" (лято, есен, зима и пролет). Ако обаче е в обратна позиция, т.е. след 13000 години ще се забележи и то чувствително преливане на сезони, незабелижимост на разликите в годишните времена - по топли зими и по-студени лета, като по-значимо това ще се отчита в Северното полукълбо.
След като, явно и тази хватка с епохите не става, усилията даже, вече са се пренасочили от Маи към Шумери, тъй като там пък бройната система също е специфична и позволява разиграване на сметчици, недоказани, но използвайки вълшебното "уйдурдаки - нагодаки", току виж сме се изравнили в една ос с Центъра на Галактиката. Между впрочем, има нещо, като относително-реална, според Науката разбира се величина, число, което е свързано с 26000, но този път Светлинни години и е свързана със не по малко "странно" поведение на Слънцето и "сие"- къмпани, като система и орбитата му през Галактиката, но дали има връзка с нашите приятели Маите,.... може би в продължение. Там пък може да ни сервират друга топла бира със съзвездията и зодиаците поне да сложат нещо по-добро за мезе.
Поздрави приятели от двете полукълбета
на всички небета !!
Автор : Христо Вълков
(част 14)
Нека довършим темата с "прецесията", като едно "бая" сложничко поведение на нашата планета Земя, за да не остават неизяснени неща, най-вече от гледна точка на натрупаното до момента научно познание или поне възприетата, за вярна - интерпретация. По-точно казано, сложната - резултантна и крива повърхност, която описва Земната ос, при въртенето на планетата около оста си и около Слънцето. Както и това, че един пълен цикъл на това движение около Слънцето е посочен с продължителност ~ 26000 земни години. Не за друго, а за това, че е редно от време на време да се поохлаждат "пламналите мераци" на някои - PR поръчкови агенти откъм централните райони на двете Америки, намесвайки Маите къде пряко, къде косвено в бизнеса си с туристически дестинации, вменяващи "изключителността" на един древен народ, от което пък следва : "Ама, не сте ли били там, не сте ли ходили.... о-о-о-о... ?!? На кого задават това възклицателно въпросче, на нас Българите ли ? Е, че колко му е - (ей го дей) самолета и ... си там ?! А там ще ти кажат, че онова, което гледах по едно филмче за периодиката свързана със зонирането на мрака и светлината, която са разчели Маите и "неслучайно" съвпадала с
въпросната прецесия и техните времеви календари, че работата на тамошния бизнес не е да излага фактология по тем-подобни "образователни" филмчета, а да си гледа доходите. Могат - правят го, а аз се чудя, защо Ние с нашата история...... ?? Нашата история, сигурно е "по-бледа" от тяхната и затова не се учудвам, ако един ден си "загинем, като катър без история". Знаете, за онези катъри, дето цял живот мъкнали, мъкнали натоварените дисаги с камъни, от подножието до върха на Балкана, за да бъдат построени и оставени за поколенията, за историята - храмове, обители, с високи дувари и бойни кули и пр...за пред Света, за пред Европа ? И когато, накрая дошли гости - други владетели, като видяли и "възкликнали" : "Ах, колко е величествено и всичко прави впечатление, дори и Вашите силни, здрави и бързи коне, които яздите" .....?!?! Чакайте, забравихме за катърите ? Какви катъри, ще Ви кажат, та Вие виждали ли сте катър с потекло и история .....?? Както и да е, да се върнем към темата, която между впрочем "хвърля" по едно контролно око и на "шашмата", в която основателно се усъмнихме, т.е. шашмарлогията, в която въвличат и нашите приятели - Маите.
От деца знаем, че Земята не е плоска и че не е кръгла, ами е кръгла от всички страни, гледана от позиция на всички точки около нея. И това, не е точно така, защото е малка посплескана откъм полюсите, все едно, че сте седнали на една баскетболна топка и там, където сте седнали, нека го наречем "условно" - Северен полюс. Тоест, диаметърът на екватора - разстоянията между произволно избрани, две срещуположни точки на най-изпъкналата кръгла повърхност, минаващи през центъра на тази топка са по-големи от разстоянието, между двата полюса, т.е. по оста Северен - Южен полюс. Това обаче, при едни обобщаващи разчети не е от решаващо значение и можем да го пренебрегнем, обяснявайки прецесията, но не можем да го пренебрегнем, търсейки причините за подобно сложно движение на Земята. Това са две различни мотивации. Да започнем с първата.
И тук ще забележим проявата на нашите "златни сечения", за които говорихме в част 11-та на "Различните". Затова да сведем, Земята, чрез мащаб, като размери и да я подържим в ръцете си, в края на крайщата имаме право на това, да подържим нашия свят, нашия дом в ръцете си ? Както знаем диаметърът на Земята е ~ 12700 км. (др.източ. ~ 12760 км). и е лесно да си намерим (или поне мислено) топка, която е с диаметър 12,7.... сантиметра- това ще е умален размер на Земята за Нас, казано иначе намалена в мащаб.
Но, колко е точно и защо намесваме "златното сечение" ? Защото Вселената е устроена, крепи се и поддържа своето равновесно състояние, благодарение на свойството на "златните сечения", които си "пасват" и взаимно обуславят, гарантирайки хармонията. Тогава, да доуточним, т.е. нека този размер бъде :
d = 12,727272727272727272..... см.
Изчисляваме дължината на "екватора", пак в мащаб - за нашата топка : L = d х 22/7 или 12,7272727272727272...и т.н. умножено по 22 и разделено на 7 (т.е. числото "пи") :
Ще получим : L = 39,999999999999....см. Работим в мащаб, изразени величини в сантиметри. Сега, спокойно можем да пристъпим към следващата операция, тъй като до тук мисля, че всичко е ясно и точно. Вземете един по-дълъг шиш, (по-дебела тел или кука на баба Ви, ако имате баба, разбира се и ако тя пък има куки за плетене), а с другата ръка вземете топката, т.е. "Земята" и промушете, така, че шиша да мине през центъра на същата. Ето, вече си имате Северен и Южен полюс, имате си и оста на въртене на Земята. Мислено, пък за сега можете и да я завъртите, като държите оста с едната си ръка, а с другата, импулсирате въртящ момент. Но, само за сега, защото по късно е възможно само мислено, тъй като ще Ви трябват още ръце - по нататък, а Вие имате най-много две. След това, за да бъдем точни, вземете един по-дебел флумастер и начертайте - първо от Северния към Южния полюс четири меридиана - два по два срещуположни и в перпендикулярни равнини. Те са помощни, но и не само. След което свържете точките, които са - по средата на всеки меридиан, с по-дебело изчертаване, то имате вече, начертан и екватора, т.е. екваториалната земна равнина (плоскост). И после следва да дефинирате пак в мащаба - Слънцето.
Знаем, че Слънцето е с диаметър ~ 109 пъти по-голям от този на Земята, т.е. ~ 1,4 млн. км, В мащаба, който сме приели да работим, това означава топка, каквато е трудно да си намерим с размер на диаметъра, равен на ~ 1400 см. или в метри = 14 метра, като разстоянието между нашата топка и тази на Слънцето, пак в мащаб ще бъде = 1496 метра или = ~ 1,5 км.
Така малката топка, освен че се върти около оста си, то тя ще обикаля и по орбита около голямата. Но, знаем от Науките, че оста на малката топка е наклонена, т.е. оборотно-обикаляйки около Слънцето, Земята очертава и равнината, радиалната плоскост, спрямо която е наклонена Земната ос или т.н. еклиптика. Знаем също, че този наклон - в градуси е ~ = 23,45*. Да, обаче кой ще бяга (в нашия експеримент) с тази наша "набучена" на шиш или бабина кука топчица, около другата по голяма топка (14 м.) и то на отстояние ~ 1500 метра, като при това върти с едната ръка малката топка (Земя), а с другата държи шиша и то под наклон на шиша към Голямата топка ~ 23,45* ? Още по-вече, че не е само това ! Ами прецесията на Земната ос, за която трябва още една ръка, да не говорим, че за другото странно движение, съчетано заедно с прецесията, т.е. нутацията за което пък ще трябва още една ръка, освен ако не си виртуоз-джонгльор или дългобрад факир, задължително с тюрбан на "гола" глава ( в смисъл - "патила, че препатила") ?? Естествено, че това са подробности, но за всеки случай да попитаме Маите дали сме поне на "прав път", да не би нещо да бъркаме ? Звъним ! ....Аха... значи до тук не грешим !
Тогава се налага смяна на подхода, нали знаете, когато еволюцията се ослушва и не дава видими резултати - следва революция. Така е ставало от край време и все по този начин. Щом Сульо и Пульо, след като от мързел не отиват в планината, а решили ( дали са успяли - не е ясно ) да докарат планината при тях, защо и Ние да не пробваме. Тоест, при движението на Земята около Слънцето, всяка една точка от екватора на Земята проектира треактория върху Слънцето, но Ние ще търсим обратното - т.е. преноса, отпечатъка или най-точно казано проекцията на Слънцето върху Земята. Дефинирано по друг начин, коя е кривата "опасваща" малката топка Земя образувана от пресичане на топката (Земя), с еклиптичната равнина. Това трябва да начертаем пак с флумастера, но с пунктир, за да я различаваме от земната - екваториалната. Как ? Така :
Вземаме нашата малка топка Земя и ще отбележим на един от меридианите откъм Северния полюс (или Южния - няма значение) точка на отклонение на еклиптичната ос. Как ще направим това ? Меридиана, който приемаме за окръжност = 360*(гр.) го разделяме на това, което е дала Науката - ~ 23,45* отклонение на земната ос. Нека приемем по-точно = 23,45276874*... Ще се получи, че окръжността - по меридиана е разделена на равни части, а те ще са = 15,349999999999........ части. Краят на едната част само - първата - откъм Северния полюс по меридиана - посока Южен полюс е едната въпросна точка, а другата е със същата дължина, само че от Южния полюс по меридиана - следвайки посока Север, а не връщайки обратно. Двете точки отбелязани върху топката и съединени "мисловно", с ос през центъра определят пък еклиптичната ос.
Дължината на окръжността - меридиана приемаме, че е равна на 39,999999999999... см. След като разделим на 15,3499999999.... равни части ще получим на колко се равнява само една част, т.е. тази от която се интересуваме по-горе. Ще получим (всичко според мащаба, разбира се), че тази част е = 2,606 см. Тогава да отбележим точките, които ще очертаят пътя, треакторията, по-точно проекцията на Слънцето върху повърхността на Земата, т.е. каква проекция или следа "оставя" мислено Центърът на Слънцето върху повърхността на малката топка - Земя. Ако мислено завъртя земната ос на 90* само по единия от меридианите и направя същото с еклиптичната ос, също на 90*, пак по същия меридиан, то първата ще застане на екватора - този дето го начертахме вече, но втората ще го "прескочи" и то с 2,606 см, като за двете полукълба ( надлъжен разрез на Земята) Източно и Западно едната точка ще е над екватор (2,606 см.), а другата под екватор ( пак 2,606 см.). Отбелязваме ги. Това е работата по единия от двата меридиана. По другия меридиан, точките са вече готови и те са пресечните точки на този меридиан със земния екватор. (казахме вече, че този втория меридиан е в перпендикулярна равнина на първия). Свържете четирите точки с прекъсната линия, за да се различава тази крива от плътната линия, с която начертахме екватора. Излиза, че двете точки, т.е. над екватор и под екватор (срещуположни) са съответно точки на слънцестоене - лятно и зимно, които на 6 месеца се редуват съответно и противоположно за двете полукълба ( Северно и Южно), както и на 6 месеца се редуват също и другите две точки, тези на равноденствията - пролетно и есенно. Такава проекция на движение, съчетано с факта, че земната ос запазва автономно своя наклон довежда до четирите природни сезона - пролет, лято, есен, зима. С други думи да приведем нашият експеримент в действие : Мислено си представете голямата топка Слънце, вземете нашата малка топка Земя, наклонете шиша ( оста на Земята) под ъгъл към Слънцето, така, че начертаната крива с прекъсната линия да е хоризонтална на пода на стаята, мислете си че в същото време малката топка се върти около своята ос и бавно започнете да обикаляте в кръг, т.е. около въображаемото и горещо Слънце, без да местите положението на шиша на който сте "забучили" Земята. В началото примерно Северното полукълбо го грееше по-вече, заради наклона, да обаче след като стигнахте от другата страна, чак след 6 месеца ,т.е. от противоположната страна на Слънцето, там вече стана студено, за сметка на това пък на Южното полукълбо му стана горещо, защото сега то е огрявано по-вече. Значи сезоните са се обърнали и за двете полукълба в противоположни. Дотук всичко е наред и като, че ли е просто, но нещата малко започват да се усложняват, намесвайки прецесията и нутацията в треакторията, която описва оста на Земята - Северен - Южен полюс. Как с нашата топка Земя, можем да си го представим. Затова я прободохме с този "шиш", за да стане по-ясно следното :
Ще добием представа за прецесия на оста на Земята, като направим следното :
Вземаме нашата малка топчица (Земята), държим я в положение Северен полюс - нагоре, а Южен полюс - отдолу. Шишът, с който промушихме топката, трябва да е значително по-дълъг от-долу, за по-голямо удобство, но и не само за това !! На около 3 до 4 см. под точката, символизираща Южен полюс, т.е. по продължение на самия шиш, отбележете това разстояние. След това, точно в тази точка огънете шиша, т.е. направете лека "чупка", така, че отклонението на горната част ( оста на топката Земя ), която е от точката на прегъване - на-горе и другата част от тази точка на шиша - на-долу, това отклонение да не е голямо, но все пак видимо (осезаемо). В действителност то е много по-малко и ако трябва да го определим в мащаба, с който работим е : да приемем ~ 0,2 см. Вече сте направили тази операция и Ви се "полага" да видите резултата, това ще бъде и Вашето удовлетворение :
Дръжте шиша изправен нагоре и с другата ръка се опитайте да го завъртите от-долу, като в същото време си представяйте, че топката (Земя) се върти около оста си.
Това странно движение е вече.....прецесия !! Тоест, Земята, освен, че се върти около оста си, но и тя - оста, описва повърхност на обърнат на-долу конус, т.е. като, че ли се "кандилка", като "леко-подпийнал" пумпал. Виждали сте пумпал, който като завъртите на по-вече обороти, как оста му е изправена, стабилна в поведение, нещо като изява на жироскоп-ефекта, а когато загуби обороти, започва "олюляване", при което върхът му описва окръжност, дъното му описва също окръжност, но много по малка, т.е. самата му ос описва конична повърхност, което си е нищо друго освен повърхност на обърнат пресечен конус. Или друг аналог на представа - нещо като "биене" на крива джанта, макар че примера е далеч под нивото на примера с пумпала, а и не е точен - казвам го само за бегла представа.
И това не е всичко ! Разбрахме за това свойство - Земно, но да го приложим с опита описан по-горе - в нашата стая или на двора, където се "въртяхме" около нашето въображаемо Слънце. Същата ситуация ( като описаната преди това), но в същото време завъртайте частта от шиша (от "чупката" на-долу) почти незабелижимо, толкова незабелижимо и бавно, че след като направите 13000 обиколки около въображаемото Слънце ( а, всяка обиколка е = 1 година ) ще забележите, че точката на топката ( Земя ) "нарочена" за Северен полюс ще опише полуокръжност и ще се е отклонила диаметрално. Като се завъртите още 13000 пъти, тя ще опише другата половина от окръжността и ще е в първоначалното си положение, т.е. там откъдето започнахте. Същото, но при далеч по-малка окръжност, като дължина, респективно диаметър ще забележите да се случва и с точката - Южен полюс. Ето, този цикъл на едно завъртане по тези окръжности, Науката посочва, че възлиза на около 26000 Земни години. Как ? Един Господ знай ?!?! Най-точния прагмат, както казах и в предишната част е "нерентабилното" 26000 годишно наблюдение.
Не, че е невъзможно относително-точното му изчисляване, но треакторията, която описва примерно Северния полюс - не локално (един фактор), а в обща интегралност на движение, т.е. първо - Земята се върти около собствена ос, второ - също се движи по обрита около Слънцето с 29,8 км./1 сек. трето - странични гравитационни влияния от движение ,пък на Слънцето с 220 км./1 сек, където и Земята е в "екипа", четвърто - пътуването на по-голямото АД (акционерно дружество, на шега казано, ама точно) говоря за нашата Галактика, със скорост ~ 550 км./1 сек. пето - влиянието, което оказва нашия неизменен "кух" спътник ( дали чак, толкова е кух не е много ясно) говоря за Луната и т н. ...... и т.н. фактори - всичко това предопределя, дефинира функция, която за да бъде сметната е само по силите днес на сборен екип от цял свят учени в компютърни центрове на НАСА, Байконур и задължително, със задочното участие на Ойлер, Нютон, Айнщайн, Хилберт и други.
Иначе, поведения в ситуация на извлечен контекст - Науките са изчислявали и ще изчисляват, но за това и стойностите ще бъдат с относително приближение.
Защо ли ? Защото не се отчитат комплексно (което е за сега и невъзможно) причините за подобен род поведение. Само се предполагат и се отчитат по главните, по-ярките, по-основателните, по-изявените и каквото там си искате да изброите....Така е , освен с прецесията, но и с нутацията - другото "странно" и съвместно поведение и двежение на Земята, по-точно - на Земната ос. След като, разбрахме за прецесията си представете това движение отново, само че добавете и едно друго - едно периодично "придърпване" и "отпускане" на оста на топката, т.е. нашата Земя към центъра на тази окръжност, за която говорихме, че описва Северния полюс. При това движение Северния полюс,( а и Южния - по-слабо изразено) , описват на всичко отгоре и синусоида (увеличен диаметър на тази окръжност, после намален, после пак увеличен и т.н.) за което пък, една от причините (така казват учените) е именно Луната. Толкова, по тези "галимации", за да се върнем към нашите приятели - древните Маи и стремежите на някои, за които говорихме в началото на тази част - да ги въвлекат в поредната "шашмарлогия", вземайки по този начин и Тях, а и Нас самите, за "пъстри канарчета".
Когато имаш "какво" и искаш да кажеш това твое "какво" на някого, то просто го кажи или напиши и остави другия да прецени. Това е прерогатив на дълбокота философия на нещата. Но, когато нямаш "какво" да кажеш на някого или извърташ нещата, като търсиш за това твое "какво" аргументи от "под вола - теле" и не оставяш другия да прецени - си е точно прерогатив на "дървената философия". Каква е връзката ? Връзката е с набедената дата 21.12.2012 г. от календара на Маите и времевите периодики на 1 пълна обиколка на Земята в "екипа" на Слънцето около Център на нашата Галактика или пък 1 пълен цикъл на прецесията на Земята и че, как Слънце, Земя и Центъра на Галактиката се "изравнявали" в една ос (в една права)... ?? Всичко това, "смляно" през машинката на "астро-бизнеса" и поднесено като храна от "сервитьорите" на туристическия бизнес с офиси по цял свят вменява - разделяне на епохи, цикли, периодика на "мрака" и "светлината", "загивания" на Света, енергийни "заряди и изнемогвания", вкл. телесни и пр....наред със "интелектуални и духовни възраждания и осъзнавания" и ...... както и да е !! Само че, след като се усетиха, че сметката с обиколката около Галактиката - нещо не се връзва, сега пък, настървено се хвърлиха да спасяват положението с прецесията, т.е. говорим за тези ~ 26000 Земни години. По Маиски разчети, най-добре им пасва сметката с 25630 години - за прецесия. Защо ли ? Да обясним : Първо, защото се връзва с това поведение на Земята и с никое друго. Второ, защото пасва на края на календара на Маите, който е с начало от преди 5126 г., тъй като:
трябва да оправдаят 5-те епохи, т.е. 5 епохи по 5126 г. = 25630 земни години. После тези 5 епохи, т.е. окръжността на прецесията ще разделят на 5 сектора, като всеки сектор ще е с продължителност на една епоха. Двете близки до Слънцето епохи и то защото Земята, (най-вече, това касае Северното полукълбо и далеч по-малко Южното) ще бъде съвсем малко по-наклонена към Слънцето, т.е. ето ти двете епохи на "светлината", а другите три , когато Земята е в другото прецесиално състояние, са пък епохи на "мрака". Излиза, че сега по тези сметки Земята излиза от 4-та епоха, която е "мрачна" и това ще стане с изтичане на тази година. Всъщност, тя е третата епоха на "мрака", защото е последна от трите, но "корифеите" си приемат 1-вата за "светла" епоха, следват трите на "мрака" и последната 5-та, в която сме щели да влезем, на 01.01.2013 г. е вече последна, но пък с радост, следва да отбележим - "светла". Това означава, че "спецовете" по въпроса следва, да са засекли "старт" на прецесия, хайде да не е от преди 20504 години, щото не са чак толкова "възрастни", но поне от 10252 год. поне на "по-млади" години, че да сварят излизането от дупката на "мрака" (извинете - не дупката, а епохата - просто грешка на езика). И така да бъде, сметките им пак няма да излязат, което пък го обяснихме в част 13-та на "Различните".
Така е приятели, а какво е влиянието на прецесията, т.е. как се отразява това на природата от нашата планета Земя, можем да кажем следното :
Ако това отклонение на оста на Земата е в позиция приближена до Слънцето и това е годината Х, то на Северното кълбо ще се почувства по вече топлина и това е кулминационна точка, тогава обаче в Южното полукълбо ще е малко по хладно от обичайното. Това пък означава една забележима, по отчетлива проява на 4- сезона, по голяма изявеност на характера на сезоните, т.е. пред всеки един сезон може да се постави едно "типично" (лято, есен, зима и пролет). Ако обаче е в обратна позиция, т.е. след 13000 години ще се забележи и то чувствително преливане на сезони, незабелижимост на разликите в годишните времена - по топли зими и по-студени лета, като по-значимо това ще се отчита в Северното полукълбо.
След като, явно и тази хватка с епохите не става, усилията даже, вече са се пренасочили от Маи към Шумери, тъй като там пък бройната система също е специфична и позволява разиграване на сметчици, недоказани, но използвайки вълшебното "уйдурдаки - нагодаки", току виж сме се изравнили в една ос с Центъра на Галактиката. Между впрочем, има нещо, като относително-реална, според Науката разбира се величина, число, което е свързано с 26000, но този път Светлинни години и е свързана със не по малко "странно" поведение на Слънцето и "сие"- къмпани, като система и орбитата му през Галактиката, но дали има връзка с нашите приятели Маите,.... може би в продължение. Там пък може да ни сервират друга топла бира със съзвездията и зодиаците поне да сложат нещо по-добро за мезе.
Поздрави приятели от двете полукълбета
на всички небета !!
Автор : Христо Вълков
Вълнообразно
Разбиране на никотиновите торбички: Пълн...
Пет мисии за изследване на космоса, за к...
Рудолф Щайнер за Българите
Пет мисии за изследване на космоса, за к...
Рудолф Щайнер за Българите
Следващ постинг
Предишен постинг
А,иначе сме си гламурници и невежи,след като имаме такава земя,с такива съкровища и не сме световна дестинация,НОМЕР 1!!!:(((
цитирайабсолютно си прав ! Но какво да се прави ? Отговорът е в твоето отворено писмо. Дано схванат подтекста му повече хора ! Пожелавам ти единствено - здраве !!!
цитирайПогледни това
http://zahariada.blog.bg/novini/2012/03/26/zemiata-ne-e-krygla-kato-kartof-e.928858
Ако една"подутина" на земната повърхност може да променя движението на земята, то тогава за каква точност и какви прогнозни данни може да търсим от древните изчисления и писания на маите. Ако едни дълбоки и мащабни земетресения са способни да "разстроят" ритмиката на тези сложни многобройни движения и траектории на земята, не е ли безсмислено да обличаме с точност и конкретност бъдещите орбити на земята?
Въпросите ми са съвсем дилетантски, извни ме, не съм навътре в тези науки.
цитирайhttp://zahariada.blog.bg/novini/2012/03/26/zemiata-ne-e-krygla-kato-kartof-e.928858
Ако една"подутина" на земната повърхност може да променя движението на земята, то тогава за каква точност и какви прогнозни данни може да търсим от древните изчисления и писания на маите. Ако едни дълбоки и мащабни земетресения са способни да "разстроят" ритмиката на тези сложни многобройни движения и траектории на земята, не е ли безсмислено да обличаме с точност и конкретност бъдещите орбити на земята?
Въпросите ми са съвсем дилетантски, извни ме, не съм навътре в тези науки.
Прочетох, запознат съм и няма нищо нередно, а и необичайно и извънредно, тъй като в огромната периодика на съществуване на Земята, като планета такива деформации са ставали не един път. При всеки по-сериозен Земен катаклизъм, които е в състояние да понесе планетата се регистрира временно дебалансиране в равновесното състояние по всички структури : форми, скорости на движение, гравитационни баланси, електромагнитни и пр....след което Земята се справя в затихваща функция постепенно във времето. И все пак зависи от мощта и интензитета на този катаклизъм. Може да е такъв, че и да зависи от планетата или да не зависи от нея, само след 1 час да няма и планета Земя в Галактиката. Но, ако няма Земя в Слънчевата система - нищо чудно, че не след дълго време няма да има и някои от близките планети до Земя - т.е. Венера, Марс или Меркурий ??
Науката работи с относително точни структури, особено в астрономията, така че в тази относителност влиза и заложението, че Земята е сфера и така се и представя в чертеж, теоретично изображение. А не като "картоф", защото тя днес може да е "картоф", а след 50 год, да приеме временната форма на "круша" за дълъг период, но едно е ясно, че не може да приеме трайна форма, а трайна е тази допустима от която може да се самовъзстанови , ако е под форма на дълъг "макарон". Въпреки, че и това не е точно казано, че не може. Може, ако попадне в обсега на друго тяло -квазер, където гравитацията е огромна и доближавайки зоната на сингулярност на квазера "Земицата" ни ще бъде засмукана и постепенно изсмукана като макарон. Това е състояние, след което няма да има вече Земя във Вселената, като планета. Цитираните учени, допускат също и грешка : Те казват, че " заради тези изпъкналости (подутини - разбирай) движението на Земята не е плавно, а скокообразно" "Именно, с това......"?? Ще попитам, с кое ? С кое това, с току що горното цитирано ли ?? Излиза, че е с него...то " както и неравномерно разпределение на масата..." Стоп !! (в продължение)
цитирайНауката работи с относително точни структури, особено в астрономията, така че в тази относителност влиза и заложението, че Земята е сфера и така се и представя в чертеж, теоретично изображение. А не като "картоф", защото тя днес може да е "картоф", а след 50 год, да приеме временната форма на "круша" за дълъг период, но едно е ясно, че не може да приеме трайна форма, а трайна е тази допустима от която може да се самовъзстанови , ако е под форма на дълъг "макарон". Въпреки, че и това не е точно казано, че не може. Може, ако попадне в обсега на друго тяло -квазер, където гравитацията е огромна и доближавайки зоната на сингулярност на квазера "Земицата" ни ще бъде засмукана и постепенно изсмукана като макарон. Това е състояние, след което няма да има вече Земя във Вселената, като планета. Цитираните учени, допускат също и грешка : Те казват, че " заради тези изпъкналости (подутини - разбирай) движението на Земята не е плавно, а скокообразно" "Именно, с това......"?? Ще попитам, с кое ? С кое това, с току що горното цитирано ли ?? Излиза, че е с него...то " както и неравномерно разпределение на масата..." Стоп !! (в продължение)
Че, нали това второто е причина за първото, т.е. Земята да промени допустимо поведението си за някакъв период от време без прекрачване на референтни, върхови стойности. Нали обяснихме, какво е прецисията и нутацията, Те да не би да са по-малко странни движения. Такава подутина на "картофа" временно ще предизвика допълнително "биене" по орбита, тъй като се измества макар и минимално гравитационния цинтър (на тежест) и се променя резултантния(до момента на дадено събитие) тангентен вектор на центробежни сили и въртящ момент около оста север - юг на планетата, който пък в последствие се възстановява и то пак благодарение на тези сили. Как е било при Тунгуския метеорит ? Това да не е от вчера, т.е. Японската АЕЦ - драма ? Така, че това не е никакъв "тумор"( както се изразяват учени) , образувание, което ще спадне с възстановяване на равномерното разпределение на гравитационни сили на въздействие, при което (по-лошото) не са изключени вътрепластови Земни размесвания и активизиране на земетръси и вулканична активност. Колкото до психореакции и пр...поведения - всичко е въпрос на вълново-честотно въздействие. По-скоро необслужен кредит, поради безпаричие и липса на перспектива за работата може да предизвика "гръмване" и пр..."ефективни" изходи от ситуация на психо-криза.
цитирай